Роберт Хюлик: Мотив с върба

Съдията Ди поклати глава и се запъти към креслото до голямата мраморна маса, отрупана с папки и свитъци. Зад нея се издигаха огромните червени колони, отделящи личния му кабинет, който Ди беше преместил тук, на най-горния етаж на императорския дворец, откъдето се виждаше целият столичен град. Той седна в креслото и златната губернаторска емблема на високата му шапка с полюшващи се краища тихо прозвънна. Съдията придърпа твърдата бродирана яка на официалната си роба и измърмори:

— Не може да се диша в този запарен мръсен въздух — погледна към Цяо Тай и попита тревожно: — Тао Ган подготви ли доклада на нощната стража за днес?

Полковникът се наведе над масата, вдигна един полуразгънат свитък и бръчка на безпокойство проряза челото му:

— Броят на умрелите продължава да расте, господарю. Най-уязвими са мъжете и младежите. Жените и децата са доста по-малко.

Съдията безпомощно разтвори ръце:

— Ние почти нищо не знаем за това, как се пръска заразата — въздъхна той. — Някои смятат, че замърсеният въздух я пренася, други твърдят, че е водата, трети казват, че плъховете играят някаква роля… Вече от три седмици съм назначен за губернатор, а не съм успял да сторя нищо, абсолютно нищо! — той гневно подръпна сивеещите си мустаци. — Управителят на централния пазар днес се оплака, че не може да се справи с разпределението на храната. Казах му, че трябва да се справи, на всяка цена. За жалост никой не може да замени търговеца Мей. Шепата сановници, останали в града, не се ползват с доверието на хората. Злополуката с Мей е истинско бедствие за нас, Цяо Тай.

— Да, господин Мей наистина беше организирал много добре разпределението на ориза, господарю. И понеже е изключително богат, при нужда дори купуваше цели коли месо и зеленчуци по цените на черната борса. Колко жалко — да падне по стълбите, и то в собствения си дом!

— Вероятно е получил удар — каза съдията — или пък му е прилошало. Едва ли просто е пропуснал някое стъпало. Често съм го наблюдавал, докато работи, и съм се уверил, че за неговата възраст зрението му беше доста добро. С този нещастен случай губим един много ценен мъж, и то в момент, когато имаме най-голяма нужда от него — Ди отпи глътка от чая, който Цяо Тай му беше налял, и продължи: — Един прочул се напоследък доктор, доколкото си спомням, Лю му беше името, е присъствал на инцидента. Изглежда, той е семейният лекар. Открий къде живее, Цяо Тай, и му кажи, че искам да поговоря с него. Имах високо мнение за търговеца Мей и бих желал да по питам доктора може ли да се направи нещо за вдовицата му.

— Със смъртта на Мей изгасва един от трите най- стари рода в града — обади се сух глас зад съдията. Висок слаб мъж, леко прегърбен, безшумно се бе появил на терасата. Беше в кафява роба с широка яка и златни везани кантове, указващи ранга му на главен секретар. На главата си носеше висока шапка от черна коприна. Лицето му беше длъгнесто, насмешливо, украсено с тънки мустачки и къса заострена брадица. Като подръпваше трите косъма, които висяха от брадавицата на лявата му буза, той продължи:

— Мей е имал двама синове, починали невръстни, и тъй като от втория си брак няма деца, наследник е един далечен братовчед.

— Вече си успял да проучиш досието му, Тао Ган? — удивено запита съдията. — Та ние едва днес сутринта научихме, че Мей е починал през нощта.

— Проучих досието на семейство Мей още преди месец, господарю — с равен глас отвърна слабият мъж. — През последните шест седмици посвещавах по една нощ, за да изуча историите на всички видни семейства.

— Виждал съм досиетата в архивите на канцеларията — намеси се Цяо Тай. — Повечето от тях запълват по няколко от големите кутии за документи! Само за една от тях ти трябва цяла нощ.

— Понякога да. Но аз и без това не спя много, а тези досиета бяха забавно четиво. Дори много забавно.

Съдията Ди се вгледа учудено в слабия си помощник. Този тих човек, много пестелив на думи, от години беше на служба при него, но той непрестанно откриваше нови, изненадващи черти в характера му.

— Сега, след като семейство Мей угасна, от старите родове остават само Йи и Ху — обади се той.

Тао Ган кимна.

— Преди сто години трите рода управлявали с желязна ръка тази част на империята. Това е било през смутния период на вътрешните междуособици и варварските нашествия преди възцаряването на сегашната ни династия, доста преди градът да бъде избран за императорска столица.

Съдията поглади брадата си.