Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Бяха вежливи, както обикновено, но твърди и настоятелни — рече Джанвърт след като затвори телефона.

Слънцето грееше зад прозорците на апартамента на Кловис, а тя бързаше да се облече, преди да ги повикат за съвещанието, което и двамата знаеха, че предстои.

— Обзалагам се, че са ти казали да запазиш спокойствие — подхвърли Кловис.

— И още нещо — добави Джанвърт. — Този път лично Перюджи ще оглави групата. На стария Меривейл това никак не му се е понравило.

— Мислиш, че е предпочитал той да е начело?

— Божичко, не! Но той все пак е оперативен директор. Намести ли се веднъж Перюджи на върха, никой вече не ще слуша стария Меривейл. С други думи, той автоматично престава да бъде оперативен директор. Ето това не му харесва.

— Сигурно ли е за Перюджи?

— Абсолютно.

— Това обяснява досегашната липса на информация.

— Предполагам. — Джанвърт пресече стаята, седна на дивана до Кловис и взе ръката й в своята. — Малко съм уплашен — призна си той. — Да си призная, страх ме е за пръв път, откакто се захванах с тая скапана работа. Винаги съм усещал, че не дават пукната пара за нас, но да ни натресат Перюджи… — Джанвърт преглътна конвулсивно. — Този човек изчислява престижа си с броя на хората, които е изгубил по време на операция и никога не се е съобразявал с жертвите — както противниковите, така и нашите.

— За Бога, гледай да не издадеш пред него чувствата си — предупреди го Кловис.

— Не се безпокой. Там ще съм добрият стар Дребосък, винаги готов за шеги и закачки.

— Как мислиш, още днес ли ще ни пратят?

— Най-късно тази вечер.

— Странен човек е този Перюджи — заговори тя. — Понякога съм се питала що за птица е с неговото смешно име и всичко останало.

— Е, поне си има име — отбеляза Джанвърт. — А виж, Шефа…

— Дори не си го помисляй — предупреди го тя.

— Не си ли си задавала понякога въпроса, дали наистина работим за правителството? — запита я той. — Или хората над нас не са някоя свръхмогъща група, стояща дори над самото правителство.

— Ако говориш за това, за което ми се струва, че говориш, не искам да знам нищо по въпроса — отсече тя.

— Харесва ми твоето отношение — ухили се той. Сетне пусна ръката й, изправи се и отново закрачи неспокойно из стаята.

Кловис естествено беше права. Това място се подслушваше. Знаели са, че ще го открият тук. Нищо не можеше да се направи — когато работиш за да превърнеш света в аквариум за рибки, ти също живееш в този аквариум. Въпросът беше как да станеш един от зяпачите.

В мига, когато Хелстрьом се появи в помещението на студиото, което заемаше северното крило на хамбара, една млада жена — асистент-режисьор към филмовия екип, който заснемаше затворена под стъклен похлупак пчелна колония — се опита да привлече вниманието му. Хелстрьом се поколеба, разкъсван от желанието час по-скоро да се качи в наблюдателното гнездо и същевременно да съхрани спокойната работна атмосфера, царяща навсякъде из Кошера. Познаваше добре младата жена — една от задачите й бе да посреща евентуалните посетители Отвън, които се обръщаха с различни въпроси към филмовата компания. Тя беше типична представителка на генетичната серия „Найлс-8“, чиято най-характерна особеност бе късогледството, отложено за корекция при по-нататъшната селекция. Подобно на прототипите от серията ФАНСИ, Найлс-кръстоските бяха податливи на влиянието на Външния свят.