Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Когато влезе, Стария Харви вдигна глава от пулта. Имаше посребрели коси и едро, издадено напред лице и Хелстрьом си помисли, че прилича на свети Бернард. Увисналата гуша сякаш още повече подсилваше тази прилика. Очите му бяха раздалечени, кафяви и излъчваха добрина. Веднъж Хелстрьом бе присъствал на сцена, при която Стария Харви бе обезглавил с един замах някакъв обхванат от истерия работник, но това беше преди много години, някъде в детството му и веднага след инцидента всички представители на тази истерична серия бяха извадени от разплодната група на Кошера.

— Къде е нашият нашественик? — запита Хелстрьом.

— Преди малко похапна, а след това се отправи към върха на хълма — докладва Стария Харви. — В този момент се приближава към горния край на долината. Ако се разположи там, където предполагам, ще можем да го наблюдаваме с бинокли през отворите в стената. Изгасили сме осветлението в гнездото за да не забележи присъствието ни тук.

Още една чудесна проява на предпазливост.

— Прегледа ли материалите за Портър? Забелязах, че в предишния разговор спомена…

— Прегледах ги.

— И какво смяташ? — запита Хелстрьом.

— Същият подход — дори дрехите са със защитен цвят. Да се обзаложим ли, че ще твърди, че е любител на птиците?

— Май ще спечелиш.

— Само че, този като че ли е далеч по-опитен. — Той се обърна и огледа редицата от монитори. — Ето го, точно където очаквах.

На екрана нашественикът бе изпълзял от храсталака и разглеждаше внимателно долината.

— Носи ли оръжие? — запита Хелстрьом.

— Ако се съди по сензорите — не. Само джобно ножче и фенерче в добавка към бинокъла. Я виж, нападнаха го мравки и това хич не му се нрави. Гледай как ги отърсва от ръката си.

— Мравки ли? Откога не сме прочиствали тази зона?

— Близо месец. Да проверя ли?

— Не. Само отбележи при първия удобен случай да изпратят някоя група нагоре. Нуждаем се от няколко гнезда за новите хидропонни секции.

— Добре. — Стария Харви кимна, обърна се и заговори със знаци на един от помощниците си. Когато свърши, отново погледна към Хелстрьом. — Този Портър беше странна птица. Отново прегледах признанията му. Доста неща ни каза.

— Сбъркал си е професията — съгласи се със сух глас Хелстрьом.

— Какво според теб целят?

— Вероятно по някакъв начин сме привлекли вниманието на някоя правителствена институция — отвърна Хелстрьом. — Може би единственото, от което се нуждаят, е да успокоят поредния си изблик на параноя.

Стария Харви се намръщи и потрепери.

— Не ми харесва тази работа, Нилс.

— И на мен.

— Сигурен ли си, че си взел най-правилното решение?

— Доколкото ми е по силите. Първото, което трябва да сторим, е да приберем тези двамата. Все един от тях ще знае повече от покойния мистър Портър.

— Дано да си прав, Нилс.

Меривейл беше подразнен от тона, с който му говореше Перюджи по телефона, но въпреки това се постара да прикрие раздразнението си със спокойни отговори. Перюджи беше разгневен и не правеше никакви опити да сдържа чувствата си. За Меривейл, Перюджи не беше нищо повече, от единствената пречка към поредното повишение. Меривейл вярваше, че го познава добре, но ето че сега донякъде беше обиден от тона на превъзходство, който недвусмислено говореше, за по-високото положение на другия в Агенцията.

Меривейл бе извикан за този разговор направо от следобедното съвещание с новата група, която предстоеше да отпътува за Орегон. Напуснал бе неохотно съвещанието, но не посмя да се забави. Перюджи не обичаше да чака. Перюджи беше един от богоизбраните, които почти ежедневно се срещаха лично с Шефа. Може би дори знаеше кой всъщност е Шефа.