Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

Близо шест часа бяха необходими на втория снимачен екип за да приключи със сцената в лабораторията, която включваше опити с пчели и мишки. Ала Хелстрьом не остана доволен от постигнатото във филма. Напоследък бе станал доста чувствителен по въпроса за артистичната стойност на онова, което създаваха. За съжаление и този път трябваше да се съобразяват с кратките срокове. А и старанието му да постигне съвършенство независимо от времето точно сега бе в противоречие с острата нужда на Кошера от допълнителни приходи. Той търсеше по-високо качество на филма заради самото него, точно както го желаеше и във всички аспекти от живота на Кошера.

По-високо качество на специалистите, на живота, на изобретенията — всичко това бе взаимосвързано.

След като приключиха със снимките, Хелстрьом накара техниците да го качат в гнездото, опитвайки се да прикрие тревогата си, породена от последния доклад за хода на нощното помитане. Изпуснал бе най-важната част от акцията, по време на снимките. Оставаше доста време до зазоряване, а проблемът все още не беше решен — женската, която придружаваше нежелания им гост продължаваше да е на свобода.

Една от основните задачи на Кошера бе да създава работници, които да ги „представят“ пред Външния свят — верни до смърт сътрудници, които при никакви обстоятелства не биха издали истината за онова, което се криеше под повърхността на Стражевата долина. Хелстрьом се зачуди, дали няма да открият някакъв генетичен дефект сред персонала, натоварен с нощните помитания. Мъжкарят нашественик бе заловен без никакви усложнения на поляната зад горичката на западната покрайнина. Почти незабавно групата беше обкръжила и фургона, но женската бе изчезнала. Колкото и невероятно да звучеше, нито една от работничките не би подушила следата й.

Гнездото буквално гъмжеше от наблюдатели и специалисти. Всички забелязаха появата на Хелстрьом, но не прекъснаха и за миг работата си. Хелстрьом огледа потъналата в тъмнина стая, редицата от светещи екрани и работниците, които тихо обсъждаха текущата операция. Тук беше и Салдо, мургав като своята майка-първосъздателка — Фанси, но с орловите черти на своя Външен баща. „Това е едно от нещата, с които Фанси се справя чудесно — помисли си Хелстрьом. Кръстосва се с Външните при всяка възможност и новополучените гени са истински дар за Кошера.“ Постът на Стария Харви при главния монитор бе зает от друг млад работник — също от серията Фанси. Представяше се с името Тимоти Хансен, когато го пращаха на операции Отвън. Използваха го често, главно заради привлекателния му външен вид, който очевидно оказваше своето влияние върху жените. Освен това притежаваше остър изобретателен ум, което го правеше особено полезен в критични ситуации. Това също беше типично за екземплярите от серията Фанси и най-вече за Салдо. Хелстрьом възлагаше големи надежди на Салдо, с който продължително време се бе занимавал Стария Харви.

Хелстрьом застана на прага, опитвайки се да прецени обстановката в гнездото. Да поеме ли управлението в свои ръце? Само да даде знак и всички ще започнат да му се подчиняват. Никой досега не беше се усъмнил в завещанието на неговата майка Трьова Хелстрьом. А и всички чувстваха, че също като нея и синът е посветен всеотдайно на Кошера и че неизменно се спира на най-правилните решения. Понякога роптаеха срещу него, дори гласуваха против предложенията му в Съвета, ала дори тогава Хелстрьом чувстваше уважението им. А когато в последствие се оказваше, че правият е бил той, влиянието му върху тях нарастваше още повече. Ала самият Хелстрьом не си позволяваше да изпада в излишна самоувереност.