Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Нилс, съвсем не предлагам да…

— Тогава изпълнявай заповедите ми — прекъсна го Хелстрьом. — Макар да съм мъж, в момента аз управлявам Кошера, по нареждане на моята майка-първосъздателка. Тя настоя да заема този пост, а до този момент всички нейни предвиждания се оказаха точни. Докато сондирате жената и фургона с ултразвук, проверете дали не носи в себе си плод.

— Нилс, — отвърна малко нацупено Стария Харви, — знам добре, че непрестанно се нуждаем от свежа кръв. Веднага ще изпълня заповедта ти.

Хелстрьом пусна клавиша за връзка и лицето на Стария Харви изчезна от екрана. Макар понякога склонен към волности, когато се налагаше Стария Харви знаеше как да се подчинява и да заглушава гласа на инстинкта за самосъхранение, пораждан от заложените у всеки първични страхове. Именно тук се криеше превъзходството им пред онези представители на човешкия вид, които бяха израснали Отвън, в „дивото общество“, както го наричаха в Кошера, и бяха подлагани на непрестанни ограничения и забрани. Човек напълно можеше да се уповава на Стария Харви в подобни кризисни ситуации.

Хелстрьом въздъхна, осъзнал за пръв път истинската тежест на бремето, което бе понесъл — близо петдесет хиляди жители на Кошера в този момент зависеха от неговите решения. Той се заслуша, напрегна всички сетива, опитвайки се да установи дали животът вътре в Кошера тече както обикновено. Шумът, който стигаше до ушите му, бе като тихо жужене на излезли за прашец пчели в горещ следобед. Имаше нещо успокояващо в този шум, нещо, което го изпълваше с вътрешна увереност. Но точно сега, тази увереност не му бе достатъчна. Усещаше скритата тревога във всяка една от инструкциите, които изпращаше към всички краища на Кошера. И тази тревога нарастваше като снежна топка, за да се върне отново при него. Не, покоят наоколо бе само привиден.

Необходимостта да действат предпазливо на всяка крачка бе постоянно бреме за Кошера и всеки един от неговите обитатели. Хелстрьом също носеше своята част от тази почти непосилна тежест, оставена му в наследство от неговата майка-първосъздателка и онези, които бе избрала за да му бъдат учители. В началото, Хелстрьом беше от малкото, които се противопоставяха на идеята за заснемането на серия от документални филми. Опасяваше се, че това може да събуди излишни подозрения. Но накрая и той позволи да бъде увлечен от идеята, изразена накратко с кошерния афоризъм: „Кой би могъл да разбира по-добре насекомите от човек, роден в Кошера?“ — и дори бе въодушевен от възможностите, които разкриваше филмопроизводството. Кошерът неизменно се нуждаеше от този причудлив символ на силата — парите. Всеки един от филмите прибавяше значителна сума към техните банкови сметки в Швейцария. Парите бяха предназначени само за ресурсите, които можеше да им предостави Външният свят — и най-вече диамантови глави за техните подземни сонди. За разлика от дивото общество обаче, Кошерът търсеше хармонично съжителство с обкръжаващата среда, опитваше се да бъде полезен на тази среда и тъкмо по този начин да спечели съдействието й в полза на Кошера. Несъмнено тази изградена с десетилетия връзка щеше да им помогне и в тези трудни времена. Филмите не бяха грешка! — мислеше си Хелстрьом. В тях дори имаше нещо забавно и поетично — да изплашат, макар и прикрито, Външните, да им покажат реалността под формата на филм, да им разкажат за многообразието от насекомни популации и по този начин да им внушат, макар и подсъзнателно, уважение и страх пред тази природна сила.

Неволно той си припомни думите, които бе настоял да изпишат в послеслова към последния им филм: „В едно идеално общество няма нито чувства, нито съжаление. Не бива да се прахосват безценни ресурси заради онези, които са надживели своята полза“.

И ето че сега тези нашествия Отвън напомняха на Хелстрьом за атаки на търтеи, които всеки кошер би срещнал с яростна съпротива. Защото в кооперативното общество съдбата на всеки един член е неразривно свързана със съдбите на всички останали.

„Трябва незабавно да се кача горе — рече си той. Трябва да поема лично командването на центъра и да предприема защитни действия.“

Внезапно завладян от решителност, той се отправи към най-близката обществена баня, изкъпа се редом с неколцина химически кастрирани работнички, използва създадения в кошера депилатор за да почисти лицето си от косми и се върна в клетката. Облече се в далеч по-тежките и неудобни Външни дрехи — светлокафяви панталони, бяла памучна риза, тъмносив пуловер и бежово кожено сако. Обу чорапи и чифт леки кожени обувки, произведени в Кошера. Преди да излезе, отвори едно от чекмеджетата и извади малък автоматичен пистолет, който прибра в джоба на сакото. Оръжията на Външните имаха далеч по-голям обсег от парализатора, а освен това можеха да бъдат използвани за сплашване, тъй като им бяха познати.