Франк Хърбърт - Кошерът на Хелстрьом

— Разбирам — отвърна стария Харви.

— Така, а какво ще правим с жената във фургона?

— Държим я под непрестанно наблюдение. Нашественикът идва точно от тази посока. Предполагаме, че двамата са свързани. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си и по странния, дълбок звук можеше да се съди за напредналата му възраст. Хелстрьом внезапно си спомни, че Стария Харви бе на повече от двеста години, а това бе наистина много, като се имаше пред вид, че първите колонисти не са разполагали със съвременните научни познания на Кошера, за удължаване на живота.

— Без съмнение са свързани — рече Хелстрьом.

— А може би са само невинни туристи? — предположи стария Харви.

— Вярваш ли, че е възможно? — запита го Хелстрьом.

Последва продължителна пауза.

— Не съвсем — отвърна накрая Харви. — Но не е изключено.

— Според мен, идват от там, откъдето се появи и Портър.

— Какво ще кажеш, ако изпратим наши хора на изток, за да хвърлят око на тази компания за фойерверки „Блу девил“?

— Не. Не бива да разкриваме мащабите на нашето влияние. Смятам, че трябва да действаме крайно предпазливо в този случай. Особено ако тези двамата наистина са тук, за да научат какво е станало с Портър.

— Май действахме прибързано с него.

— Да си призная и аз се укорявам за това — кимна Хелстрьом.

— Какво представлява тази агенция, за която спомена Портър?

Хелстрьом се замисли. Точно този въпрос тревожеше и него. В последните си минути Портър буквално ги бе залял с объркана информация. Гледката бе доста неприятна и донякъде бе ускорила изпращането му в кланицата и резервоара. Може би настъпилата тогава бъркотия бе замъглила смисъла на онова, което им бе признал. Нито един жител на Кошера не би се държал по такъв начин, пък бил той и най-обикновен работник, неспособен дори да се изразява на езика на Външните. Портър ги бе заплашил, че съвсем скоро агенцията ще ги спипа. Агенцията била всемогъща. „Вече знаем за вас! — крещеше той. — Краят ви е близо!“ Всъщност, Портър беше първият Външен, надзърнал в потайните механизми на Кошера и отвращението му пред онова, което бе видял и което бе неизменна част от живота в Кошера бе разтърсило дълбоко Хелстрьом.

„И аз отвърнах с истерия на неговата истерична реакция — помисли си Хелстрьом. Никога повече не бива да го правя.“

— Тези двамата ще ги разпитаме внимателно — заяви той. — Може би те ще ни разкажат повече за агенцията.

— Смяташ ли, че не рискуваме нищо, като ги пленим? — запита Стария Харви.

— Необходимо е.

— Да не обсъдим ли и други възможности.

— Какво предлагаш?

— Внимателно опипване от нашите хора на изток, а на тези двамата ще хвърлим прах в очите. Защо да не ги поканим и да ги запознаем с нашата легална работа на повърхността. Съмнявам се да докажат по какъвто и да било начин, че сме свързани с изчезването на техния колега.

— Не можем да сме сигурни — възрази Хелстрьом.

— Но реакцията им щеше да е различна, ако знаеха, че носим вина.

— Те го знаят — рече Хелстрьом. — Не знаят само как и защо сме го сторили. Никакво хвърляне на прах в очите няма да помогне на този етап. Ще продължават да ни досаждат като мухи на труп. Най-важното сега е да печелим време. Ще информирам за всичко нашите хора Отвън, но ще ги предупредя да действат изключително предпазливо. По-добре да пожертваме Кошера, отколкото да изгубим всичко.

— Щом е така, бих желал да отбележиш, че аз оставам на друго мнение — рече Стария Харви.

— Ще бъде отбелязано и взето пред вид.

— Няма съмнение, че след тези ще пристигнат други.

— Вярно.

— И всяка нова група ще бъде по-опитна от предишната, Нилс.

— Така е. Но, както ни учат нашите специалисти, колкото е по-голям опитът, толкова повече се стеснява кръгозорът. Съмнявам се, че още първите проучвания са били извършвани със съгласието на централните структури на тази агенция, която иска да научи повече за нас. Не след дълго, обаче, те ще изпратят някой, който знае всичко, което искаме да научим за онези, които си пъхат носа в нашите работи.

Съдейки по объркването на Стария Харви, той не бе предвидил подобна възможност.

— И ти смяташ да плениш този някой и да го поставиш под контрол?

— Трябва да го направим.

— Това е опасен залог, Нилс.

— Обстоятелствата налагат да рискуваме.

— Двойно по-голямо е несъгласието ми — отвърна Стария Харви. — Живял съм Отвън, Нилс. Познавам ги добре. Планът ти ми се вижда крайно рискован.

— Ще предложиш ли друга възможност, с по-ниска степен на риск? Преди да отговориш, обмисли внимателно всички фактори и вероятно последствия от всяко наше действие. Допуснахме грешка с Портър. Сметнахме го за един от онези Външни, които и преди сме залавяли и изпращали в резервоарите. Само благодарение съобразителността на водача на нощната група бяха известили и мен за залавянето му. Така че, грешката в този случай е само моя, но последствията от нея засягат всички нас. Вече нищо не може да бъде променено. Проблемът още повече се усложнява от това, че не можем да премахнем всички следи, които сочат, че Портър е изчезнал някъде тук. В предишните случаи, без изключение, винаги успявахме да вземем предпазни мерки. Липсата на затруднения по-рано изглежда бе приспала бдителността ми. Известно е, че продължителна поредица от успехи винаги води в края на краищата до погрешни решения. Знаех го и въпреки това сгреших. Но не смятам да променя настоящата си позиция относно действията, които трябва да предприемем, защото стигнах до това решение взимайки пред вид и допуснатата грешка. Готов съм, естествено, да се подчиня и да отстъпя заемания пост.