Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

— Откъде пък ти дойде на ум, че съм извършил убийство? — попита я той.

— Ами защото целият си окървавен, ризата ти я няма, панталоните и шапката ти са скъсани. О-хо! Разбирам ги аз тия работи! — отговори тя.

— Приказваш глупости, както преди малко боцман Новицки — каза Томек.

— Виждам, че си ни подслушвал! Това никак не е хубаво — възмути се момиченцето.

— Това стана съвсем случайно — успокои я Томек. — Не можех естествено да се явя в тоя си вид пред майка ти. А не исках и шериф Алан да ме види.

— О-о! За това можеш да бъдеш напълно спокоен. Чичо излезе рано тая сутрин и още не се е върнал. В къщи сме сами.

— Това е… много добре. Обещай ми, че ще мълчиш като гроб. А сега искаш ли да направиш нещо за мене?

— Ей сега ще ти отговоря, Томи, но първо ми кажи боцман Новицки нарочно ли говореше, че не си можел да ме забравиш и постоянно си ми пишел писма.

Томек се изчерви, но притиснат до стената, трябваше да отговори. Затова я попита:

— А ти често ли получаваше писма от мене?

— Често, дори много често — призна тя.

— Както виждаш, боцманът е казал истината.

— Е да, но не зная дали постоянно си мислел за мене.

— А можех ли да не мисля, щом като ти пишех писма?

— Истина! И-и, каква съм глупава!

— Никога не бих казал, че си глупава — живо възрази Томек.

Сали го погледна недоверчиво.

— Кажи ми сега какво трябва да направя — каза тя.

— Постарай се дискретно да извикаш тук боцман Новицки.

— Само това ли?

— За съжаление в тоя случай жена не може да направи нищо повече за мене.

Сали се изчерви от удоволствие, че Томек я нарече „жена“.

— Добре, Томи, ще се опитам да доведа боцман Новицки, но наистина не зная какво да му кажа. Мама и боцманът така са се разприказвали на верандата…

— Помоли го да ти помогне да намерите Динго. В това време аз ще задържа кучето, докато дойдете — посъветва я Томек.

— Идеята не е лоша. Боцманът няма да ми откаже. Почакай малко — отговори Сали и изтича към къщи.

След малко Томек чу гласовете на приятелите си.

— Никак не е лесно с тебе, момиче — мърмореше боцманът. — Не оставяш човек да си почине след ядене. Ту дървото е много високо и трябва да те повдигнат, ту си любопитна да видиш какво има вътре в кактуса, а като не можеш да измислиш нищо друго — Динго пък се загубил в храсталаците. А всичко това е, за да ме влачиш по тия трапища.

— Хи-хи, сега роптаете, а преди малко казвахте, че няма да е зле за здравето да се разхождате на кон с Томи — отговори Сали.

— И той е като тебе. Само би ми раздрусал шкембето на крантата. Интересува ме обаче къде пак се е завлякло това момче.

— Ако имате малко търпение, скоро ще удовлетворите своето любопитство — разсмя се Сали.

— Няма що, и двамата сте големи дяволи!

— Наистина ли мислите така? — зарадва се Сали.

Тя обаче не получи отговор, защото в тоя момент боцманът се спря и извика:

— Какви пак си ги свършил, братче? Какво е станало, дявол да го вземе?

— Нищо особено, боцмане — отговори Томек, весело намигвайки на приятеля си. — По погрешка скочих в една бъчва, пълна с котки, и те ме изподраскаха малко.

— Тия котки също му изяли ризата, скъсали панталоните и сомбрерото — пошегува се Сали. — Вие нали се бяхте разтъжили за Томи, ето че ви доведох при него.

— Хайде, хайде, малчугани. Казах преди малко, че сте си лика-прилика — измърмори боцманът, като разглеждаше внимателно момчето. — Хайде, Сали, ти свъ̀рши вече работата си, тичай сега с Динго в градината за плодове, а ние скоро ще дойдем там.

— Ще ви чакам — отговори Сали. — Динго, хайде с мене!

Момиченцето се изгуби в храстите. Известно време боцманът строго разглеждаше Томек. Отиде при него и без да каже нито дума, извади револвера му от кобура. Сръчно го отвори и констатира, че вътре се намират празни гилзи от изстреляни патрони. Изпразни мълчаливо оръжието, прибра изстреляните гилзи в джоба си, изчисти дулото с четчица, извади от колана на момчето пет куршума, зареди с тях револвера и го пъхна обратно в кобура.

— Колко пъти трябва да те уча, хлапако, че изпразненото оръжие веднага трябва да бъде заредено? — попита го строго.

Томек се смути. Според неписания закон на ловците такова недоглеждане беше смятано за най-голямо негово нарушение. Защото какво би станало с ловеца по време на някоя опасна експедиция, ако не помни, че трябва да държи заредено оръжието си.

Затова той отговори съкрушено.

— Забравих, но това стана поради изключителни обстоятелства. Знаете ли…