Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

— Това е за мене голямо удоволствие, вярвайте ми — отговори боцманът излиятелно. — Обичам малката Сали. Нашият Томек също не можеше да я забрави. Драскаше й писма през време на пътуването, изпращаше й снимки, а когато в Кения хванахме един чудесен лъв, Томек веднага предназначи кожата му за подарък на Сали.

— Драги боцмане, наистина ли Томек постоянно мислеше за мене? — попита Сали и даде парче шунка на кучето, което лежеше до нейния стол.

— Уверявам те, че беше така. А да знаеш само колко се ядосваше, като те наричах „мила гургуличка“.

— Нищо не ми е писал за това, защото той наистина е истински джентълмен. Всички мои другарки се пукаха от яд, когато им четях неговите хубави писма. Нито една от тях не можеше да се похвали с такова познанство.

— О, да! — съгласи се боцманът, като се разположи по-удобно. — Нашият Томек може да пише прекрасни писма, но в това нищо чудно, защото уважаемият му татко говори така, сякаш чете от книга. Наистина понякога Томек се съветваше с мене как по-добре да съчини писмото до тебе, но той действително е умно момче. Юначага!

В този миг Томек се размърда неспокойно.

„Гледай ти какъв предател е тоя боцман“ — измънка той под носа си. Смееше се от сърце, когато хитрата Сали ловко се освобождаваше от новите порции в полза на Динго.

А на госпожа Алан дори и през ум не й минаваше каква е работата. Само страшно се зачуди, като видя чинията на дъщеря си изпразнена толкова бързо.

— Мила Сали, не смяташ ли, че ядеш прекалено бързо? — извика тя. — Апетитът ти наистина много се оправи, но не трябва да претоварваш така стомаха си.

— Все още съм гладна — лицемерно отговори Сали.

— По-добре изтичай в градината и набери малко плодове — посъветва я майка й. Сали сякаш това и чакаше. Стана от стола, благодари за закуската и заедно с Динго напусна верандата.

Томек не искаше да изпусне нищо от забавната сцена, която ставаше през време на закуската; за да вижда по-добре, той беше подал главата си от храстите. Но сега, когато момиченцето изтича от верандата заедно с кучето, той се отдръпна бързо и без да иска, разклати клоните.

Шумоленето не остана незабелязано от Динго. Подушило своя стопанин, той с няколко големи скока изтича при него, като махаше опашка от радост.

Томек едва не падна на земята, когато голямото куче се помъчи да го лизне с език по лицето. Той задържа любимеца си, като го хвана за врата и му заповяда да стои мирно. Верният послушен Динго знаеше добре всяко движение на Томек, затова веднага се успокои. Само влажният му нос потрепваше, ловейки непозната миризма, която лъхаше от момчето.

„Усети миризмата на индианеца“ — помисли си Томек.

Крачка по крачка той се оттегляше навътре в храстите. Динго вървеше след него. Томек не можеше и да допусне, че ще се отърве от кучето, без да обърне вниманието на момиченцето. Затова бързо се промъкваше през храсталаците, за да се отдалечи колкото е възможно повече от верандата, когато Сали тръгне след Динго.

Не сбърка в сметките си. Сали беше видяла кучето, което изчезна в храсталаците. Извика го, а понеже много се забави, започна да го търси.

— Динго, Динго! Къде си се дянал, немирнико? Ела тук веднага!

Но Динго не се връщаше, при все че наостряше уши при тоя зов. Ядосана от непослушанието на кучето, Сали изтича навътре в градината. След двайсетина крачки се спря изненадана — видя Томек. Неговият вид я ужаси. Голите гърди на момчето, лицето и ръцете му бяха покрити със засъхнала кръв. Разчорлената му коса, разкъсаното сомбреро, което висеше на гърба му на ремък, както и изпокъсаните кожени панталони говореха недвусмислено за някакво необикновено приключение.

При друг случай Томек щеше да бъде много доволен от впечатлението, което неговият вид би направил на Сали, но сега той само се усмихна и с жестове я накара да мълчи. Сали беше дъщеря на австралийски пионер и беше видяла много неща, затова бързо се овладя и послушно тръгна след Томек.

Когато наближиха верандата, Томек се спря и каза:

— Умна глава си ти, Сали. Знаеш много добре къде и как трябва да се държиш. Мога ли да разчитам на твоята дискретност?

— Нима трябва да ме питаш за това? — ядоса се Сали — Ти много добре знаеш, че за тебе съм готова да направя всичко . Томи, ти приличаш на човек, който е убил някого! Можеш без страх да ми кажеш истината. Ще мълча като гроб. Ако обаче те заплашва следствие, ще кажа, че през цялото време сме си играли в градината.

Томек се разсмя при тая необикновена мисъл на Сали.