Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

— Сега трябва да мислим за нещо друго. Твоята майка ще умре от мъка, ако загинеш — утешаваше я Томек, като се стараеше да проникне през облаците прах. Тъкмо се канеше да обърне кобилата на изток, когато лек ветрец разпръсна прахоляка. Томек видя съвсем ясно големи сиви филцови шапки, тъмносини униформи и оръжие, което блестеше на слънцето. Това бяха войници. Движеха се по трима в редица. Средният конник в първия ред държеше знаме.

— Знаме със звезди! Това е американска конница! — извика Томек.

Преди Сали да разбере какво става, кавалеристите ги наобиколиха в кръг.

— Хей, здравей, младежо! — викаха от всички страни.

— Томи, кое е това момиче? — живо попива капитан Мортън, като се приближи до Томек. По заповед на губернатора на Ново Мексико той бе организирал разузнавателна експедиция и най-неочаквано срещна Томек и Сали, която смятаха почти за загинала.

— Изглежда, че провидението ви изпраща — бързо извика Томек. — Открихме Сали Алан. Бяха я отвлекли пуеблоси, накарани от дон Педро. За нещастие през време на разпрата дон Педро беше убит. После ще ви обясня всичко, а сега трябва да побързаме на помощ, защото моят приятел боцман Новицки и нашите съюзници, индианците, които ни помогнаха да освободим Сали, водят борба с многочислената банда от вакери на дон Педро. Ако не отидем на помощ, ще загинат всички. На мене боцманът възложи да спасявам Сали…

— Капитане, мои мили приятели, спасете боцмана, Черната светкавица и смелите апахи… — извика Сали и отново избухна в силен, жален плач.

— Какво говориш, прекрасно девойче? Черната светкавица ли? — изуми се Мортън.

— Спасете ги, спасете ги! — хълцаше Сали.

Мортън отвори широко учудени очи, но като опитен войник от граничната зона той не губеше време за обяснения.

— Къде се води борбата? — попита той кратко.

— При пуеблото на зуните — обясни Томек. — Ще ви покажа пътя!

— С всички сили напред — изкрещя Мортън и пришпори коня си.

Конният отряд полетя в надпревара с вятъра… При пълен бяг те се разгънаха в една редица. Отпред, съвсем близа до Мортън и Томек, препускаше конникът със знамето на Съединените щати. Скоро се чуха отгласи от битката. Мортън издаде заповед. Разнесе се сигнал на тръба за атака.

Томек се ужаси, като видя плачевното състояние на своите другари. Мъжествените апахи и наваи се отбраняваха на възвишението на пуеблото. Вакерите ги засипваха с град от куршуми. Ако не беше помощта, щяха да загинат до един.

Конниците връхлетяха като ураган върху вакерите. С тревожни крясъци сега вече мексиканците почнаха да се крият в кактусовите храсти. Капитан Мортън ги подгони с войниците си, а Томек и Сали останаха при приятелите си. Боцманът и съюзниците индианци, които се бяха борили с последни сили, още не можеха да повярват, че Малкия вожд в последните минути им бе довел помощ.

Пръв дойде на себе си боцманът. Приличаше на демон на унищожението. Лицето, гърдите и цялото му тяло бяха опърлени от огън, от главата до краката беше опръскан с кръв. В дясната си ръка държеше тежка томахавка. Той се приближи бавно до Томек и Сали, които се ужасиха от неговия вид.

— Ама че ни притиснаха до стената! — обади се той, като дишаше тежко. — Тъкмо навреме дойдохте, няма що…

Започнаха да пренасят ранените и убитите. Няколко смели бойци вече не даваха признаци на живот. Още в началото на боя бе паднал храбрият вожд Дългите очи при опит да спаси Черната светкавица. До него лежаха Съсеченото лице и други още. Червения орел и Пламтящия лъч се бяха навели мълчаливо над тежко ранения вожд Черната светкавица. Сали и Томек коленичиха пред него, дълбоко развълнувани. Той още не беше загубил съзнание, но се виждаше ясно, че това са последните му минути.

Конниците се връщаха вкупом от преследването. Капитан Мортън скочи от коня си и застана пред агонизиращия вожд при Томек и коленичилата, разплакана Сали.

Черната светкавица впери поглед в своя бял приятел Нах’тах ни уез’зи. Завинаги ще остане тайна за какво е мислил тогава тоя страшен вожд на бунтовниците, който се беше заклел да се бори до смърт с всички нашественици, а сега беше дал живота си за своя бял приятел и бялата девойка — Бялата роза. Така завършваше неговият сън за свободата на индианците.

Томек коленичи при вожда. Хвана внимателно изстиващата му вече ръка. Черната светкавица се усмихна леко…

— Топор… за враговете, сърце за… приятелите — прошепна той.

Томек дори не се мъчеше да скрие сълзите си, които течаха по лицето му.