Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

— Защо нападнахте нашето пуебло? Какво искате от нас? — започна той несигурно. — Нямаме вече резерви от храни. Изядохме всичко през продължителната суша.

Черната светкавица не каза нищо. Дълго измерваше зуни с презрителен поглед и накрая се обади:

— Ще отговаряш само на въпросите, краставо пуеблоско куче! Кажи ни името си, ако изобщо такъв никакъв вожд може да има име.

Тъмното лице на зуни позеленя от тая обида. Наведе глава. Той разбираше своето безсилие.

— Имаш ли име? — рязко го попита Черната светкавица.

— Моите братя ме наричат Ма’киа, което на езика на белите означава Ловец на орли — мрачно отвърна зуни.

— Тебе ли са нарекли Ловец на орли? — разсмя се апахът. — По-скоро би трябвало зайци да ловиш. Какъв вожд си ти, щом погуби собственото си племе! Можем сега да убием и тебе, и синовете ти, и жена ти. Ще направим това с всички зуни, ако не се подчиниш на волята ни.

Ма’киа мълчеше. Нямаше какво да каже. Враговете са го взели в плен, а навярно в ръцете им е и цялото пуебло. Съдбата му е в техни ръце, а може ли да чака милост от апахите?

Черната светкавица със задоволство гледаше посърналия зуни. Погледна многозначително към Томек. Почвата беше подготвена. Белият приятел можеше да започне преговорите.

— Разбра ли вече, че ти и твоите хора се намирате сега в наши ръце? — попита го Томек.

Ма’киа не отговори нищо, затова Томек продължи:

— Взехме те в плен заедно с цялото ти семейство. Можем да ви убием или да ви подарим живота. Не заслужавате обаче милост, а сурово наказание.

В това време на площадката се чуха гърмежи. Едновременно и обградилите пуеблото също започнаха канонада. Черната светкавица излезе навън. След малко се върна и незабелязано намигна на Томек. Всичко беше наред.

— Страхливите пуеблоси като кучета се изпокриха в дупките си пред нашите бойци — каза той презрително.

Пламъче от любопитство блесна в очите на Ма’киа. Какво можеше да означават тия думи? Нима пуеблото не беше още в ръцете на врага? Но тогава по какъв начин апахите бяха се озовали в неговия дом?

— Ма’киа още не разбира какво е станало — каза Томек сякаш в отговор на скритите мисли на вожда на зуните. — Ей сега ще му покажем в какво положение се намира поради своята глупост и подлост.

Той се обърна към Съсеченото лице и заповяда:

— Нека моят брат развърже краката на Ма’киа.

Томек изведе вожда на зуните на терасата, окъпана от лъчите на изгряващото слънце. При вида на Черната светкавица и Томек бойците в подножието на пуеблото издадоха страшен боен вик. Ма’киа все още не разбираше по какъв начин са го взели в плен. Врагът се намираше само на най-горния етаж и едновременно беше обкръжил долу селището, докато на останалите тераси се криеха изплашени пуеблоси. Заведоха Ма’киа отново вътре и му завързаха краката.

— Какво искате от мене? — попита той покорно.

— Дойдохме, за да те накажем за нападението на ранчото на шерифа Алан и за отвличането на младата бяла скуав. В зависимост от това как сте се държали с бялото момиче, ще се отнесем към вас повече или по-малко сурово. Разбра ли сега за какво се касае? — отвърна рязко Томек.

Лицето на Ма’киа придоби израз на облекчение. Като видя това и Томек си пое дъх с пълна гръд. Това беше явен знак, че на Сали не беше се случило нищо лошо.

— А откъде знаете, че ние именно сме отвлекли бялата скуав? — попита Ма’киа лукаво.

— Ако дори не бяхме я видели вчера да се разхожда на долната тераса, твоят наивен въпрос сега би ни казал самата истина — отвърна Томек. — Заповядай да я доведат още сега или ще загинеш лошо, както си заслужил.

Черната светкавица отиде до зуни. Извади бавно дългия си нож. С лявата си ръка хвана изплашения пленник за косата, а с дясната сложи острието на челото му.

— Побързай, или ще одера скалпа ти и едва след това ще те пробода с ножа — изръмжа страшно апахът.

Ма’киа се тресеше от страх. Той попита с усилие:

— Ще ни оставите ли на мира, ако ви върнем бялата скуав?

— Бялата скуав сама ще реши това — отвърна Томек.

— Добре тогава, развържете ме, за да ви я доведа.

— Грешиш, като мислиш, че ние сме глупави като тебе — отвърна сърдито Томек. — Твоята най-малка дъщеря ще дойде с мене за бялата скуав, но помни, че ти и твоите синове сте заложници. Ако ни измамите, веднага ще загинете!

— Добре, добре, нека бъде така, както казваш.

Черната светкавица смръщи вежди при думите на белия си приятел, но не искаше да възразява, защото Малкия вожд беше съставил целия план на действие.