Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

Той се наведе над Ма’киа, хвана го за врата и го измъкна на терасата. Другите апахи направиха същото с неговите синове, жена и дъщери. Томек преряза въжетата на най-малката индианка. Ма’киа й поръча да отиде с Томек за пленницата. Но преди Черната светкавица да ги пусне да отидат при Сали, Ма’киа трябваше високо да съобщи на пуеблосите своята воля.

Томек заслиза смело по стълбата към по-долната тераса. С револвер в ръка, той водеше пред себе си дъщерята на вожда. Бойците в степта извикаха силно, сякаш разбраха, че точно в тоя момент трябва да уплашат пуеблосите.

Томек трепереше от нетърпение. В последния момент той реши сам да отиде за Сали, защото всеки миг на очакване му се струваше цяла вечност. Дали обаче беше постъпил разумно? Беше късно вече за мислене. Той вървеше с уверена крачка, при все че десетки чифта искрящи очи следяха всяко негово движение.

Бяха вече на най-долната тераса, когато изведнъж му хрумна някаква мисъл. Обърна се към другарите си на най-горната тераса и извика на боцмана на полски:

— Запушете незабелязано устата на пленника.

Сега вече без колебание се вмъкна в тъмния отвор на покрива, който водеше към подземните кивас. Десетки въоръжени пуеблоси веднага го обградиха от всички страни. Уплашена, дъщерята на вожда им предаде волята на баща си. Сред мрачно мълчание те ги поведоха навътре в подземието.

През замаскираните в скалата отвори проникваше слаба дневна светлина, която се смесваше с червеникавия отблясък от въглените в огнищата. Индианците доведоха Томек пред закрита с шарено одеяло врата.

— Бялата скуав е тук — каза уплашената дъщеря на вожда.

Томек отдръпна завесата. Видя гърба на клекнала индианка, която оживено обясняваше нещо на седналата върху рогозка другарка.

— Сали!… — извика Томек със сподавен глас.

Индианката се обърна и откри бялата девойка. Беше наистина Сали. Тя гледаше с учуден и недоверчив поглед Томек, който стоеше при вратата с револвер в ръка.

— Томи, Томи… — едва прошепна тя, сякаш не можеше да повярва на очите си.

Силно развълнуваното момче не можа да каже нито дума. Пред него се намираше Сали, за която бе тъгувал толкова много и която едва не бе загубил завинаги… Той протегна лявата си ръка към нея, а момичето, след като най-сетне се убеди, че това е наистина нейният Томек, който е дошъл за нея, скочи като луда на крака, хвърли се към него и го прегърна с треперещи от вълнение ръце.

Пуеблосите, смутени, а може би и трогнати от тая необикновена сцена, се поотдръпнаха малко настрана. В това време безстрашното бяло момче мъжествено преодоля вълнението си. Положението беше опасно и най-малката непредпазливост можеше да довлече тежки последици.

Томек изгледа Сали. Беше малко пребледняла, но въпреки това изглеждаше съвсем добре.

— Не ти ли се е случило нещо лошо? — попита я Томек, като едва сдържаше радостта си.

— Не, не, Томи! Кажи ми само как са мама и чичо? Дали…

— Здрави са и тъгуват за тебе — отговори бързо, като видя, че момичето ей сега ще се разплаче.

— Но… наистина ли?…

— Сали, мога ли да те лъжа?

— Когато ме отвличаха, чух гърмежи и отгласи на борба в ранчото… Мама беше в градината.

— Това именно я спасило. Когато се върнала, всичко било свършено. Чичо ти беше ранен, но здравето му постепенно се възстановява.

— Честна дума?

— Разбира се… После ще ти разкажа всичко. А сега трябва да продължаваш да бъдеш храбра. Нападнахме с боцмана и приятелите пуеблото, за да те освободим. Аз дойдох да те взема, а в това време те държат в шах вожда на зуните, като заложник. Хайде да вървим, че кой знае какво още може да се случи…

След няколко минути те бяха на най-долната тераса. Томек не искаше да продължава престоя на Сали в скалното селище. Той се обърна към пуеблосите, които бяха излезли след тях от подземието, и им заповяда с решителен глас:

— Спуснете стълбата!

Те се поколебаха. В подножието на пуеблото се намираше дружината на апахите и наваите. Няма ли да се възползуват от случая и да нахлуят в селището?

Томек бавно вдигна револвера си.

— Ще броя до три. Дам ли знак, ще загине вождът ви и неговото семейство.

Пуеблосите бързо изпълниха заповедта, а вождът им, чиято уста беше запушена, не можеше да възрази.

Щом Сали стъпи на стълбата, тя чу дрезгавия лай на Динго, когото Червения орел държеше вързан.

С оръжие в ръка Томек не се мръдна от мястото си, а Черната светкавица, като видя, че Малкия вожд отново променя плана, започна да слиза надолу, като водеше пред себе си Ма’киа. След тях вървяха боцманът и другите индианци. След малко те бяха вече при Томек.