Алфред Шклярски - Томек на военната пътека

— Слушай, Ма’киа — обърна се Томек. — Вие сте се отнасяли добре с бялата скуав, затова ще удържим на думата си и ще ви оставим на спокойствие. Но трябва да ми кажеш защо нападнахте ранчото на шерифа Алан и отвлякохте бялата скуав.

Ма’киа вече не се страхуваше. Апахът със собствения си нож беше прерязал въжетата на неговата жена, беше освободил синовете му, а и той вече не беше вързан. Нямаше никаква опасност, щом беше изпълнил исканията на нападателите.

Зуни отговори искрено:

— Дон Педро ни накара да направим всичко това. През време на сушата той ни даде назаем много царевица, а после поиска да му заведем мустанга, който спечели състезанието на родеото. Понеже шерифът не искал да му продаде коня, а го подарил на бялата скуав, дон Педро ни накара да отвлечем и нея, а след това да върнем момичето в замяна на коня.

— Какви ги плещиш, лъжецо? Нищо не мога да разбера от всичко това — разсърди се боцманът. — Кого дон Педро ви каза да отвлечете? Коня или момичето?

— Чакай, чакай! Сещам се каква е била работата! — извика Томек. — Без акт за продажба дон Педро не би могъл да участвува с Нил’ши в състезания в Съединените щати! Срещу Сали той би принудил шерифа да му продаде коня официално.

— Да, да! Той искаше да направи точно така — горещо ги убеждаваше Ма’киа.

— Е, дявол да го вземе, той си получи заслуженото — каза боцманът. — Да вървим!

Апахите доведоха конете под стените на пуеблото. Томек едва-що беше хванал юздите на Нил’ши, когато откъм близкия завой изскочи цяла грамада конници на мустанги. Като видяха апахите, те изкрещяха страшно и връхлетяха като ураган върху тях.

В миг наоколо пламна страшна борба. Бяха дошли вакери 57 57 Вакер (исп.) — говедар. , които работеха в ранчото на дон Педро, и помощ, събрана от съседите. Освободените по искане на Томек преди няколко дни двама метиси бяха тръгнали по следите им. Те много добре знаеха какво искат апахите и затова лесно се досетиха къде трябва да ги търсят. Искаха да си отмъстят за смъртта на мексиканеца и разрушаването на ранчото.

Изненадани в първия момент, апахите и наваите започнаха да бягат, но когато разбраха с кого имат работа, въпреки численото надмощие на врага, те се хвърлиха в разгара на борбата.

Черната светкавица пръв забеляза двамата неотдавнашни пленника. Обзе го неописуема ярост. Скочи на мустанга си. С томахавката в ръка той се нахвърли срещу метисите. Единият от тях падна, ударен смъртоносно. Черната светкавица догони и другия. Той замахна с лъскавия си топор във въздуха, но мустангът му се спъна и заедно с ездача си се търколи на земята. Апахите със страшен вой се хвърлиха да помагат на вожда си. Под стените на пуеблото се смесиха мустанги и хора.

Боцманът се бореше настървено. Разбра, че за тях борбата взема все по-неблароприятен обрат, затова изтича при Томек, който пазеше Сали, и извика:

— Качвай се на Нил’ши и бягай с момичето!

Томек разбра, че няма време за губене. Обитателите на пуеблото можеха да ударят от другата страна и да ускорят погрома им. Независимо от това хората на дон Педро бяха много повече на брой.

— По-бързо, дявол да го вземе! Не виждаш ли какво става? — изкрещя боцманът. — По-бързо! Ще погубиш момичето!

Нова група ездачи се носеше право към тях. Томек прехапа устни. Скочи на Нил’ши. Наведе се бързо, грабна Сали, сложи я пред себе си и извика:

— Нил’ши!

Кобилата веднага полетя в галоп. Няколко вакери се отделиха от бандата и се понесоха след тях. Томек извади револвера си. Обърна се и натисна спусъка му два пъти. Единият вакер се хвана за рамото, спря коня си. Останалите продължаваха да гонят Томек, но Нил’ши развиваше тепърва скорост. Гонителите изоставаха все повече.

В първия момент Томек дори не помисли накъде да бяга. Едва сега, когато врявата на битката затихна, той внимателно се огледа наоколо. Обърна Нил’ши на север, по посока на границата.

— Томи, да знаеш само колко много се страхувам за боцмана, Черната светкавица и за всички апахи — каза Сали и се разплака.

— Аз също се страхувам за тях.

— Но защо тогава се спасяваме сами, а тях ги оставяме…

— Никога не бих оставил приятелите си в нужда, ако не се касаеше за тебе — отвърна Томек.

Изведнъж те съзряха кавалкада конници. Томек спря Нил’ши. Мексиканци ли бяха това? За щастие Сали, обърната с лице към него и цяла разплакана, не можа да види новата опасност.

— Всичко това е само заради мене — вайкаше се тя. — Толкова безстрашни хора излагат живота си заради мене, а аз с нищо… с нищо не мога да им помогна.