Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

— Да. Не помня много от онова, което каза.

— Веднага ли не ви хареса?

— Да.

— Тогава защо разговаряхте с нея?

— Тя се натискаше. Седеше там, говореше и се смееше. Беше същата като всички други. Безсрамница.

— Какво направихте после?

— После?

— Да, не слязохте ли заедно на брега?

— Тя ме последва, когато слязох на сушата.

— За какво говорехте?

— Не си спомням. Нищо специално. Помня, реших, че това ще е добро упражнение по английски.

— Когато отново се качихте на борда, какво правихте?

— Не знам. Просто не си спомням. Май че вечеряхме.

— Тогава седяхте ли на една и съща маса?

— Не вярвам. Не помня.

— Опитайте.

— Не, наистина не знам.

— По-късно вечерта срещнахте ли я пак?

— Спомням си, че седях на палубата известно време, след като се стъмни. Но тогава бях сам.

— Не я ли срещнахте вечерта? Опитайте се да си спомните.

— Сигурно. Струва ми се, че седяхме на пейка и си приказвахме. Всъщност исках да бъда оставен на мира, но тя се залепи за мен.

— Тя не ви ли покани в каютата си?

— Не.

— И по-късно през нощта я убихте, нали?

— Не, не съм извършил нищо подобно.

— Наистина ли не си спомняте, че сте я убили?

— Не. Убил ли съм я?

— Да. Знам, че вие сте я убили.

— Защо ме измъчвате? Повтаряте тази дума непрекъснато. Не съм направил нищо.

— Не искам да ви измъчвам.

Нима това беше вярно? Мартин Бек не знаеше. Затова пък усети, че мъжът отново се стяга за самоотбрана, че неговата враждебност към околния свят се задейства и че ще бъде много трудно със сила да се направи опит за пробив.

— Е, добре, сега това не е толкова важно.

Погледът на мъжа наново загуби остротата си, стана уплашен и очите му заиграха.

— Вие не ме разбирате — проговори той неясно.

— Опитвам се. Разбирам, че не харесвате определени хора. Че те ви създават чувство на неприязън.

— Нима не ви е ясно? Хората могат да бъдат отвратителни.

— Да, ясно ми е. Особено мразите една категория, преди всичко жени, които наричате безсрамни. Нали?

Мъжът не отговори.

— Религиозен ли сте?

— Не.

— Защо не?

Той объркано сви рамене.

— Четете ли понякога религиозни книги или списания?

— Чел съм Библията.

— Вярвате ли в нея?

— Не, в нея има много неща, които са необясними и неприемливи.

— Например?

— Всички нечистотии.

— Намирате ли, че жени като Роузана Макгро и госпожица Хансон са нечисти?

— Да. Нима не сте съгласен? Погледнете всички ужаси, които стават около нас. В края на миналата година четох вестници в продължение на няколко седмици и всеки ден те бяха пълни с отвратителни неща. На какво според вас се дължи това?

— И вие не искате да имате нищо общо с тези нечисти хора?

— Не, не искам.

За момент той сдържа дъха си и добави:

— Абсолютно не.

— Е, добре, да приемем, че не ги харесвате. Но нима жени като Роузана Макгро и Соня Хансон не упражняват притегателна сила върху вас? Не искате ли да ги виждате, да ги докосвате? Телата им?

— Нямате право да ми говорите така!

— Да гледате ръцете и краката им? Да докосвате кожата им?

— Защо говорите така?!

— Не искате ли да ги прегръщате? Да съблечете дрехите им? Голи?

— Не, не, не е така!

— Не искате ли да чувствате ръцете им по тялото си? Да ви докосват?

— Млъкнете! — изкрещя мъжът и се надигна от стола.

Рязкото движение го накара да изпъшка и той изкриви лице. Вероятно го болеше наранената ръка.

— Хайде, хайде. Нищо особено няма в това. По-скоро е съвсем нормално. Аз самият така си мисля, когато гледам някои жени.

Мъжът го зяпна.

— Искате да кажете, че съм нормален?

Мартин Бек премълча.

— Нима твърдите, че съм ненормален само защото имам чувството за срам?

Никакъв отговор.

— Имам право да разполагам със собствения си живот.

— Да, но не и с живота на другите. Снощи с очите си видях как замалко не убихте човек.

— Нищо не сте видял. Нищо не съм направил.

— Никога не говоря за нещо, в което не съм сигурен. Вие се опитахте да я убиете. Ако не бяхме пристигнали навреме, на съвестта ви щеше да тежи човешки живот. Вие сте убиец.

Колкото и да е странно, но това оказа голямо въздействие. Мъжът дълго време мърда устните си. Накрая каза почти нечуто:

— Тя си го заслужаваше. Това бе нейна грешка, не моя.

— Моля, не чух?

Мълчание.

— Бъдете любезен и повторете.

Мъжът упорито гледаше в пода.

Внезапно Мартин Бек произнесе:

— Вие ме лъжете.

Мъжът поклати глава.

— Казахте, че купувате само списания за спорт и риболов. Но вие купувате и списания с голи жени.