Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

— Наричате се Фолке Ленарт Бенгтсон, роден в община „Густав Васа“ на седми август 1926 година, живеещ на „Рьорстрандсгатан“ в Стокхолм. Така ли е?

Мъжът почти незабележимо кимна.

— Трябва да отговаряте по-високо.

— Да — каза мъжът на име Фолке Бенгтсон. — Така е.

— Признавате ли се за виновен в убийство и сексуално насилие над американската гражданка Роузана Макгро в нощта между четвърти и пети юли миналата година?

— Никого не съм убивал — промълви Фолке Бенгтсон.

— Говорете по-високо.

— Не, не се признавам.

— Преди сте признали, че сте срещнали Роузана Макгро на четвърти юли миналата година на борда на туристическия параход „Диана“. Вярно ли е?

— Не знам. Не знаех, че така се казва.

— Имаме доказателства, че сте били заедно с нея на четвърти юли. През нощта сте я убили в каютата й и сте я изхвърлили зад борда.

— Не, това не е вярно!

— И нея ли убихте по начина, по който се опитахте да убиете жената от „Рунебергсгатан“?

— Не съм искал да я убивам.

— Кого не сте искали да убивате?

— Това момиче. Тя дойде при мен няколко пъти. Молеше ме да я посетя у тях. Но това не беше сериозно. Тя искаше само да ме унижи.

— Нима и Роузана Макгро е искала да ви унижи? Затова ли я убихте?

— Не знам.

— Бяхте ли вътре в нейната каюта?

— Не си спомням. Може и да съм бил. Не знам.

Мартин Бек замълча, не сваляйки поглед от мъжа.

— Много ли сте уморен?

— Не толкова. Не съм.

— Боли ли ви ръката?

— Вече не. В болницата ми биха инжекция.

— Когато снощи видяхте тази жена, тя не ви ли напомни за другата, от миналото лято, жената от парахода?

— Това не бяха жени.

— Какво искате да кажете? Разбира се, че са жени.

— Да, но… като животни.

— Не ви разбирам.

— Те са съвсем като животни, разголени пред…

— Разголени пред кого, пред вас?

— За Бога, не ми се подигравайте! Разголени пред желанията си, пред безсрамието си.

Трийсет секунди тишина.

— Наистина ли мислите така?

— Така трябва да мислят всички хора, освен пропадналите и развратните.

— Не харесвахте ли тези жени? Роузана Макгро и момичето от „Рунебергсгатан“, как се казваше…

— Соня Хансон.

Той сякаш изплю името.

— Точно така. Не я ли харесвахте?

— Ненавиждах я. Ненавиждах и другата също. Не си спомням много добре. Не виждате ли как се държат? Не съзнавате ли какво означава да си мъж?

Той говореше бързо и трескаво.

— Не. В какъв смисъл?

— Уф! Те са отвратителни. Те са лъскави и тържествуват с пороците си, после стават предизвикателни и унижаващи.

— Посещавате ли проститутки?

— Те не са толкова отвратителни, толкова безсрамни. Освен това им плащат, все пак имат някаква чест и достойнство.

— Спомняте ли си какво отговорихте, когато ви попитах за същото предишния път?

Мъжът изглеждаше объркан и напрегнат.

— Не…

— Спомняте ли си, че ви попитах дали посещавате проститутки?

— Не, питахте ли ме наистина?

Мартин Бек отново замълча. Потърка носа си.

— Искам да ви помогна — каза той накрая.

— С какво? Да ми помогнете? Как бихте могли да ми помогнете? Сега? След всичко, което се случи?

— Искам да ви помогна да си спомните.

— Аха.

— Но и сам трябва да опитате.

— Да.

— Опитайте да си спомните какво се случи, след като се качихте на „Диана“ миналото лято в Сьодершьопинг. Значи така, имали сте мотопед и риболовни принадлежности със себе си. Параходът доста е закъснял.

— Да, да, спомням си. Времето беше чудесно.

— Какво направихте, когато се качихте на борда?

— Струва ми се, че закусих. Не бях ял по-рано, защото възнамерявах да се храня на парахода.

— Разговаряхте ли със съседите си по маса?

— Не, мисля, че бях сам. Другите вече бяха закусили.

— И после? Когато се нахранихте?

— Предполагам, че съм излязъл на палубата. Да, точно така. Времето беше много хубаво.

— Разговаряхте ли с някого?

— Не, стоях сам. После дойде време за обяд.

— И тогава ли се хранихте сам?

— Не, седяха някакви на масата, но не съм говорил с никого.

— Роузана Макгро на вашата маса ли беше?

— Не помня. Не съм мислил много-много за хората около мен.

— Спомняте ли си как се срещнахте с нея?

— Не, фактически не.

— Предишния път казахте, че тя ви е запитала за нещо и че сте започнали разговор.

— Да, всъщност сега си спомням. Тя ме попита как се казва местността, покрай която минавахме.

— И как се казваше?

— Норшхолм, мисля.

— И после тя остана и продължихте да разговаряте?