Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

— Продължавай — нареди му Мартин Бек.

Искаше се доста, за да се наруши външното спокойствие на Мартин Бек, но когато три четвърти час непрекъснато беше местил поглед от часовника до телефона и обратно, той рязко се изправи и излезе.

Алберг и Колберг се спогледаха. Колберг вдигна рамене и започна да подрежда шахматните фигури.

В тоалетната Мартин Бек наплиска ръцете и лицето си със студена вода и грижливо се избърса. Когато излезе в коридора, се отвори една врата и някакъв сержант по риза му викна, че го търсят по телефона.

Беше жена му.

— Дори не съм виждала сянката ти цяла вечност, а сега не мога и да ти се обаждам. Какво правиш? Кога ще се прибереш?

— Не знам — отвърна той уморено.

Тя продължи да говори, гласът й се извиси и прехрипна, тогава той я прекъсна по средата на изречението.

— Нямам време сега. Довиждане. Недей да звъниш повече.

Поставяйки слушалката, вече съжаляваше за тона си, но сви рамене и се върна при играещите шах колеги.

Третият разговор на Стенстрьом беше от моста „Шепсбрун“. Часът беше пет без двайсет.

— Влезе в една кръчма, седи сам в ъгъла и пие бира. Обиколихме целия „Сьодер“ 14 14 Голям квартал в южната част на Стокхолм. Бел. пр. . Все още се държи странно.

Шумът в слушалката напомни на Мартин Бек, че не беше ял целия ден. Изпрати за храна от грил-бара от другата страна на улицата. Когато се нахраниха, Колберг заспа на стола си и захърка.

Щом телефонът звънна, той сепнато се събуди. Часът беше седем.

Стенстрьом звучеше задъхано, сякаш беше тичал, и затвори телефона, преди Мартин Бек да успее да каже нещо.

— Тръгнал е натам — потри ръце Колберг.

Следващият разговор дойде в седем и половина и бе още по-кратък.

— „Енгелбректсплан“. Върви по „Биргерярлсгатан“ много бързо.

Чакаха. Гледаха ту телефона, ту часовника.

Осем и пет. Мартин Бек вдигна телефона по средата на сигнала. Стенстрьом изглеждаше разочарован.

— Зави по „Ериксбергсгатан“ и тръгна по виадукта. Сега сме на път към „Оденплан“, по улица „Оденгатан“. Сигурно си отива в къщи. Върви по-бавно.

— По дяволите! Обади се, когато се прибере.

Мина половин час, преди Стенстрьом да се обади отново.

— Не си отиде в къщи, а зави по „Упландсгатан“. Този човек май няма крака. Само върви и върви. Моите вече не издържат.

— Къде си сега?

— На площад „Нора Банторгет“. Минава покрай „Щадстеатерн“.

Мартин Бек мислеше за мъжа, който минаваше покрай „Щадстеатерн“. Какво ли мислеше той? Въобще мислеше ли или само вървеше, час след час, движен от някаква странна сила? Какво усещаше? Повече от осем часа той вървеше, без да забелязва околния свят, затворен в себе си, само с една мисъл или назряващо решение в главата.

През следващите три часа Стенстрьом се обади четири пъти от различни места. Човекът през цялото време се движеше по улиците около „Ериксбергсплан“, но така и не се приближи достатъчно, за да вижда нейната къща.

В два и половина Стенстрьом съобщи от „Рьорстрандсгатан“, че Фолке Бенгтсон най-сетне се е прибрал и че току-що светлината е угаснала в неговата стая.

Мартин Бек изпрати Колберг да го смени.

В осем сутринта Колберг се върна, събуди Алберг, който спеше на дивана, сам се тръшна върху него и мигновено заспа.

Алберг отиде при Мартин Бек, който клюмаше над телефона.

— Върна ли се Колберг? — попита Бек и погледна със зачервени очи.

— Спи. Спи като заклан вол. Стенстрьом е там.

Чакаха само два часа, преди да дойде първият телефонен сигнал.

— Излезе пак. Върви към моста на „Кунгсхолмен“.

— Как изглежда?

— Същият. Същите дрехи. Дявол знае дали въобще ги е свалял.

— Бързо ли върви?

— Не, доста бавно.

— Успя ли да поспиш?

— Да, малко. Е, не се чувствам точно като супермен.

— Хубаво.

Стенстрьом се обаждаше почти през час до четири следобед. Цели шест часа Фолке Бенгтсон бе в постоянно движение с две кратки прекъсвания, когато влизаше в кафенета. Обикаляше „Кунгсхолмен“, „Сьодер“ и Стария град. До жилището на Соня Хансон дори не се приближи.

Когато часът беше пет и половина, Мартин Бек заспа на стола до телефона. Четвърт час по-късно бе събуден от Стенстрьом.

— „Нормалмсторг“. Върви към „Страндвеген“ и сега изглежда различно.

— Как?

— Сякаш се събуди за живот. Като че ли е някак форсиран.

Час и половина по-късно:

— Сега трябва да бъда по-внимателен. Тъкмо зави по „Свеавеген“ от „Оденгатан“. Заглежда се в жените.