Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

Десет минути по-късно той я настани в стая близо до тези на Колберг и Меландер. Тя седеше с подпрени на бюрото лакти и четеше първия доклад.

Следобед пристигна Алберг. Тъкмо бе успял да седне, когато Колберг връхлетя и така го тупна по гърба, че онзи замалко да падне от креслото за посетители.

— Гунар се връща утре сутринта — обясни Мартин Бек. — Дотогава трябва да хвърли един поглед на Бенгтсон.

— Това ще да е много предпазлив поглед — вметна Колберг.

— Мен няма как да познае — възрази Алберг.

— Ще стане, когато се връща от работа — заключи Колберг. — Но после трябва веднага да се омитаме. Всеки човек в този град плюс половината от населението въобще като обезумели търчат за коледни подаръци.

Алберг щракна с пръсти и се удари с длан по челото.

— Коледни подаръци! Съвсем забравих.

— Аз също — рече Мартин Бек. — Искам да кажа, сещам се понякога, но просто не успявам.

Трафикът беше страховит. В пет без две минути оставиха Алберг при „Нормалмсторг“ и го видяха как изчезва в тълпата на „Смоландсгатан“.

Колберг и Мартин Бек седяха в колата пред „Бернш“ 13 13 Прочут стокхолмски локал. Бел. пр. и чакаха. След двайсет и пет минути Алберг се пъхна при тях на задната седалка и заяви:

— Разбира се, че е той, от филма. Взе автобус шестдесет и пет.

— Да, за „Санкт Ериксплан“. После ще си купи мляко, хляб и масло и ще се прибере у дома. Ще яде, ще зяпа в екрана и ще си легне да спи — озъби се Колберг. — Къде да ви оставя?

— Тук. Дойде великият миг за купуване на подаръците.

На щанда за играчки час по-късно Алберг каза:

— Колберг греши. И другата част на населението е тук.

Отне им три часа, докато напазаруват каквото трябваше, и още час да се довлекат до „Багармосен“.

На другия ден Алберг за пръв път видя жената, която щеше да бъде тяхната примамка. Бе успяла да изчете все още само малка част от материала.

Вечерта той си замина за Мутала да празнува Коледа. Бяха се разбрали да започнат изпълнението на задачата веднага след Нова година.

Коледа мина вяло. Човекът на име Фолке Бенгтсон я прекара спокойно при майка си в Сьодертелие. Мартин Бек непрекъснато мислеше за него, дори навръх Коледа и в парната баня зад маската на Дядо Мраз. Колберг се бе простудил и лежа три дни в болницата в Сьодер.

Алберг се обади на втория ден — беше пиян.

Вестниците съдържаха няколко неопределени и неангажиращи колонки, които твърдяха, че убийството на канала било на път да се разкрие в САЩ и че шведската полиция нямала повече причини да се занимава със случая.

Традиционното новогодишно убийство стана в Гьотеборг и бе разкрито за по-малко от двайсет и четири часа. Кафка изпрати една гигантска поздравителна картичка, лилава и помпозна, представляваща елен на фона на залязващо слънце. Алберг получи повишение.

Седми януари си изглеждаше като седми януари. Улиците бяха пълни със сиви, мръзнещи хора без пари. Разпродажбите на стоки с намаление бяха започнали, но въпреки това магазините бяха почти празни. Освен това времето беше мъгливо и студено.

Но седми януари беше решаващият ден.

Сутринта Хамар направи инспекция на силите. После попита:

— Колко време ще отнеме този експеримент?

— Докато успеем — вдигна рамене Алберг.

— Ти командваш.

Хамар беше помислил за всички ситуации, които евентуално биха изникнали. Например когато Мартин Бек и Колберг щяха да бъдат необходими за други задачи. Или Меландер и Стенстрьом, които най-малкото биха се включили в задачата. Както и ако отделът, от който беше наето момичето, щеше да си го поиска обратно.

— На добър час, деца — благослови ги той.

Малко по-късно остана само Соня Хансон. Беше настинала, седеше в креслото за посетители и се секнеше. Мартин Бек я погледна. Беше с ботуши, със сиво яке и черни кадифени панталони.

— Така ли смяташ да изглеждаш? — кисело попита той.

— Не, ще се прибера и ще се преоблека. Но искам да обърна внимание на нещо. На трети юли миналата година е било лято, а сега е зима. Сигурно ще изглежда малко странно, ако се втурна в бюро за експресни поръчки със слънчеви очила и бикини и попитам могат ли да ми преместят мебелите.

— Направи каквото смяташ за необходимо. Важното е, че разбираш смисъла.

Той постоя мълчаливо.

— Дано и аз да съм го разбрал — въздъхна накрая.

Жената замислено го погледна.

— Струва ми се, че разбирам. Прочетох всяка думичка, написана за нея, отново и отново. Гледах филма поне десет пъти. Подбрах дрехи и се упражнявах часове пред огледалото. Но още много ми остава, нейният характер просто е съвършено различен от моя. Навиците й също. Никога не съм живяла като нея и няма и да живея. Но ще направя всичко, което е по силите ми.