Пер Вальо - Роузана (Роман за едно престъпление)

— Я по-добре се откажи — подкачи го Алберг.

— О кей — каза Колберг, — едно на нула за теб.

Стенстрьом отвори едното си око.

— От коя посока трябва да се появя?

— От която искаш.

Слязоха при колата на Колберг, паркирана в двора на участъка. Той шофираше. Когато завиха при „Регерингсгатан“, каза:

— Пу, заплювам си да съм при гардероба.

— Не, старче, това е работа на Алберг.

— И защо?

— Той е единственият, който може да влезе в къщата, без да рискува да го разпознаят.

Соня Хансон живееше на „Рунебергсгатан“, на втория етаж в ъгловата къща към „Ериксбергсплан“.

Колберг паркира между „Лила Театерн“ и ресторант „Тение“. Разделиха се. Мартин Бек пресече улицата и застана в сянката на паметника на Карл Щаф. Оттук можеше добре да вижда къщата, освен това имаше изглед към площада „Ериксбергсплан“ и най-важните части от околните улици. Видя Колберг, който с изискана небрежност се движеше по „Рунебергсгатан“ в южна посока. Алберг се насочваше право към вратата, отвори я и влезе. Като наемател, който се прибира. Четиридесет и пет секунди, броени отсега. Алберг трябваше вече да е в жилището, а Колберг — на пост на завоя към „Ериксбергсгатан“. Мартин Бек натисна хронометъра и засече времето. Точно пет минути и десет секунди бяха изминали, откак постави слушалката след разговора със Соня Хансен.

Беше мрачно и ветровито и той вдигна яката на палтото си, заплашително изръмжавайки на някакъв пияница, който се опита да изпроси цигара.

Стенстрьом наистина се стараеше.

Освен че дойде дванайсет секунди по-рано, той се появи от съвсем неочаквана посока. Приплъзна се покрай ъгъла на стълбите на „Ериксбергспаркен“ и се движеше скрит зад тълпа кинозрители. Мартин Бек не го видя, преди да се пъхне в къщата.

Колберг също действаше доста задоволително — той и Мартин Бек се засякоха пред вратата.

Влязоха заедно и заключиха вътрешната стъклена врата. Никой не каза нищо.

Колберг се заизкачва по стълбите. Трябваше да стои половин етаж под жилището и да не предприема нищо без предварително уговорен сигнал. Мартин Бек се опита да извика асансьора, но не успя. Затича се нагоре, преминавайки покрай изненадания Колберг, който все още беше на стълбите на първия етаж. Както очакваше, асансьорът беше на втория етаж, Стенстрьом го беше блокирал, като просто не беше затворил вътрешните му врати. По този начин бе успял да провали онази част от плана, която предполагаше Мартин Бек да вземе асансьора за по-горния етаж и да се приближи към апартамента отгоре.

В жилището все още беше тихо, но вероятно Стенстрьом залагаше на бързината, тъй като само след трийсет секунди се чу приглушен вик и тропот. Мартин Бек вече беше приготвил ключа и десет секунди по-късно се намираше в спалнята на Соня Хансон.

Момичето седеше на леглото. Стенстрьом стоеше по средата на стаята и се прозяваше, докато Алберг извиваше дясната му ръка зад гърба.

Мартин Бек свирна и Колберг връхлетя в жилището като експресен влак. В бързината събори масичката в антрето. Нямаше врати, които да отключва.

Мартин Бек си потърка носа и погледна момичето.

— Добре — похвали я той.

Тя бе избрала реалистичния стил на игра, на което се беше надявал. Беше без обувки и чорапи и носеше тънък памучен пеньоар без ръкави, къс до колената. Той беше сигурен, че отдолу нямаше нищо.

— Ще си метна нещо и ще приготвя вечеря.

Влязоха в другата стая. Тя дойде почти веднага, обута в сандали, джинси и кафяв пуловер. Десет минути по-късно кафето беше сервирано.

— Моят ключ заяжда — оплака се Алберг. — Трябва да го въртя като смахнат.

— Няма значение — успокои го Мартин Бек. — Няма да е нужно много да бързаш.

— Чух те по стълбите — заяде се Стенстрьом. — Точно когато тя отваряше.

— Явно трябват гумени подметки — въздъхна Колберг.

— Дупката, която пробихме в гардероба, е добра — подхвърли Алберг. — Виждах те почти през цялото време.

— Следващия път извади ключа — сряза го Стенстрьом. — Изгарях от желание да те заключа.

Телефонът иззвъня. Всички се вцепениха.

Момичето вдигна слушалката.

— Да, здравей… Не, не тази вечер… Ами известно време ще бъда заета… Дали съм срещнала някой мъж? Да, може да се каже.

Тя затвори телефона и срещна въпросителните им погледи.

— Нищо особено.

Соня Хансон беше в банята и плакнеше прането. Когато изцеди водата и изправи гръб, чу, че телефонът звъни в дневната. Втурна се и вдигна слушалката дори без да си избърше ръцете.