Пер Вальо - Заключената стая

Свярд не би могъл да се самоубие. Че как иначе, за да се застреляш, трябва да има с какво да свършиш тази работа.

А в квартирата на Бергсгатан не е намерено огнестрелно оръжие.

Мартин Бек вдигна отново телефонната слушалка.

Трябваше да открие полицаите от патрулната кола, които бяха ходили на Бергсгатан. Загуби доста време, докато изясни, че единият от тях е в отпуск, а другият е призован в съда като свидетел по някакво дело.

Най-сетне Мартин Бек се свърза със следователя, който беше препратил делото от участъка в криминалната полиция. Оказа се, че той много се е мотал — едва в понеделник на двадесет и седми е оформил изпращането на документите… Мартин Бек намери за нужно да се осведоми:

— Вярно ли е, че сте получили заключението на съдебния лекар още в сряда?

— Ей богу, не си спомням точно — в гласа на следователя се усещаше неувереност. — Във всеки случай аз го прочетох едва в петък.

И понеже Мартин Бек чакаше мълчаливо обяснения, той продължи:

— В нашия участък само половината от хората са на работа. Едва се справяме с най-неотложните дела. А преписките продължават да се трупат.

— Значи до петък никой не е чел протокола?

— Напротив, началникът на оперативния отдел го видя. В петък сутринта той пита и мен у кого е пистолетът?

— Какъв пистолет?

— Този, с който се е застрелял Свярд. Самият аз не съм го виждал, но реших, че някой от полицаите, които първи са отишли на местопрестъплението, е намерил оръжието.

— Пред мен е тяхното донесение — каза Мартин Бек. — Ако в квартирата е имало огнестрелно оръжие, те са били длъжни да упоменат за това.

— Аз не виждам никакви пропуски в действията на нашия патрул.

Иска да запази хората си… Съображенията му са ясни. През последните години критиките към полицията стават все по-остри, отношенията с обществеността рязко се влошават, а натоварването почти се удвои. В резултат на това хората напускат на групи полицията, при което, като правило, си отиват по-добрите. И макар че в страната безработицата расте, да се направи пълноценна замяна е невъзможно. Затова тези, които са останали, се пазят един друг.

— Да допуснем — каза Мартин Бек.

— Момчетата са действували правилно. Веднага след като са проникнали в апартамента и са открили покойника, те са извикали следовател.

— Имате предвид Гюставсон?

— Точно така. Той е от криминалната полиция, нему се полага да прави изводи и да докладва за всичко, което е открито. Аз реших, че те са му обърнали внимание за пистолета и той го е взел.

— И после е премълчал за това в донесението си?

— Всичко се случва — сухо отбеляза сътрудникът.

— И все пак излиза, че в стаята изобщо не е имало оръжие.

— Като че ли. Но аз научих за това едва миналия понеделник, когато разговарях с Кристиансон и Квастму. И моментално препратих всички документи в Кунгсхолмсгатан.

Полицейският участък и криминалната полиция се намираха в един и същ квартал, поради което Мартин Бек си позволи да отбележи:

— Не е кой знае колко далеч.

— Действахме според правилника — отвърна следователят.

— Честно казано, мен ме интересува повече Свярд, отколкото пропуските на тази или онази страна.

— Ако някой е направил пропуск, то това не е полицията.

Намекът беше достатъчно прозрачен и Мартин Бек предпочете да приключи разговора.

— Благодаря за помощта — каза той. — Всичко хубаво.

След като помисли минута, той набра номера на Гюставсон.

— Ах, да, онова дело — спомни си той. — Непонятна история. Какво да се прави, случва се.

— Какво се случва?

— Непонятни случаи, загадки, които просто е невъзможно да решиш. Безнадеждно дело, това се вижда веднага.

— Ще ви помоля да дойдете тук.

— Сега? На Вестберг?

— Именно.

— За съжаление това е невъзможно.

— Съмнявам се — Мартин Бек си погледна часовника. — Да речем, в три и половина.

— Но на мен не ми е…

— В три и половина — повтори Мартин Бек и прекъсна връзката.

Той стана и се заразхожда из стаята с ръце на гърба.

Всичко е нормално. През последните пет години нещата потръгнаха тъй, че най-напред се налагаше да се изясни как е действувала полицията. И нерядко това се оказваше по-трудно, отколкото да се вникне в самото дело.

Алдор Гюставсон се яви в пет без пет.

Презимето Гюставсон не говореше нищо на Мартин Бек, но лицето му беше познато. Слаб брюнет на около тридесет години с безцеремонно и предизвикателно поведение. Мартин Бек си спомни, че беше го виждал в дежурната на криминалната полиция и на други не толкова забележителни места.