Патрик Тили - Майсторите на желязото

Стив докуцука до него и помогна на Келсо да го завлекат до огъня, после се върна за двамата пилоти. Джоди се мъчеше да изправи Кадилак. Когато сложиха пилотите до Сайд-Уиндър, Келсо вдигна пистолета, който беше взел от БЛЕКУЕЛ, Б., и го насочи към главата на пилота.

— Не, Дейв! Моля те! Недей! — викна Джоди.

През противогаза гласът й звучеше като че ли устата й е пълна с памук.

— Добре. — Келсо свали кобурите на пилотите, след това провери Сайд-Уиндър за скрити оръжия. Нямаше. Той му взе предавателя.

Клиъруотър взе празното шише от саке, пъхна го в пазвата на „мексиканеца“ и го потупа по челото за сбогом. После вдигна торбата с оръжията и отиде до самолета при Джоди и Келсо. Кадилак пак беше паднал.

— Оставете го на мен — каза Клиъруотър.

— Ти защо си още на крака? — попита Келсо.

— Изпих доста по-малко, отколкото си мислехте — каза тя.

Джоди и Келсо помогнаха на Стив да извърти самолета така, че витлото на другия самолет да може да проветри пълната с газ кабина.

След няколко минути натовариха Кадилак на единия самолет и Стив каза на Келсо:

— Докато се събуди, ще сме минали половината път до Уайоминг.

— Няма ли да вземем продуктите от склада? — попита ренегатът.

Стив взе торбата с оръжията и тръгна към втория самолет с Клиъруотър.

— Стига, Дейв! Не можем да си позволим да се мотаем тук.

— Ти луд ли си? Докато намерим Малоун, снегът ще стигне до задниците ни! Тази храна ни трябва! Дай ни петнадесет минути да вземем колкото можем да носим!

— Добре. Действайте!

Джоди и Келсо затичаха към брега. Стив помогна на Клиъруотър да се качи в кабината, остави торбата с оръжията, след това изкуцука до самолета на Келсо и стартира двигателя, за да е готов за излитане. Когато бе замесена АМЕКСИКО, най-добре беше да не се рискува.

На брега Келсо беше влязъл в херметичната пещера на Аладин и изхвърляше навън всичко, което можеше да докопа: медицински инструменти, хранителни дажби, филтри. Имаше достатъчно да се запази живота на цяла група хора през тази зима, и през следващата.

Коленичила, Джоди ги събираше бързо и ги пъхаше в торбите с ципове, които Келсо беше намерил в склада.

— Дейв! Имаш единадесет минути. Свършвай!

Келсо изхвърли навън още няколко пакета.

— Пълни ли са торбите?

— Да! Тръгвай! Стига вече! Трябва да се махаме!

— Окей! Тръгвай. Като те види, Стив ще знае, че съм след теб!

Джоди вдигна две торби и го погледна.

— Имаш точно три минути и деветнадесет секунди! Ако не дойдеш, заминавам без теб!

— Идвам де! — Келсо се надигна.

Джоди затича към самолетите. Коленичил с гръб към нея, Келсо напъха още няколко пакета в последните торби, а после извади предавателя на Сайд-Уиндър, натисна копчето и прошепна:

— Тревога, тревога, тревога. Тук Рат-Качър. Чувате ли ме? Край.

Последва пукане от статично електричество.

— Рат-Качър, тук Блу-Бъкит три. Съобщението прието. Действай според инструкциите. Край.

Келсо затича през тревата с торбите в ръце. Стив и Клиъруотър седяха зад затворения капак с шлемове на главите и със сложени предпазни колани; бяха готови да излетят. Келсо им махна, хвърли торбата с продуктите в товарното отделение до хъркащия Кадилак и затвори люка. Джоди беше на пилотската седалка.

— Премести се.

Джоди стисна зъби и се премести на другата седалка.

— Защо се забави, по дяволите?

— Нали дойдох. Остави ме да си поема дъх! — Келсо започна предстартовите проверки, Джоди отчиташе на глас показанията на уредите. Стив почна да рулира. Келсо го последва и си сложи шлема на БЛЕКУЕЛ, Б. Пилотите бяха оставили каналите за връзка между самолетите включени.

В слушалките се чу гласът на Стив:

— Първи, готов за излитане. Втори, готов ли си?

— Готов — отговори Келсо. — Излитаме.

Стив погледна Клиъруотър и стисна ръката й.

— Страх ли те е?

— Не. — Усмивката й бе сдържана, загадъчна. — От първия ден, когато те видях, знаех, че един ден ще отлетим заедно.

Скайрайдърът се плъзна по тревата, после излетя над водата. Източният хоризонт беше златножълт. Стив погледна през рамо и видя, че вторият скайрайдър го следва. За първи път от много време беше истински щастлив.

Половин час след като двата скайрайдъра бяха излетели от Лонг Пойнт, други два се плъзнаха над водата от юг. Кацнаха, без да направят кръг над ивицата, рулираха и спряха до тримата неподвижни „мексиканци“.

Единият пилот носеше чанта за първа помощ. Отвори я, извади спринцовки и им направи подкожни инжекции с противоотрова на парализиращите ефекти от нервнопаралитичния газ — за половин час тримата щяха да се възстановят.