Дийн Кунц - Лошо място (Част І)

Джули забърза надолу по стълбите, за да провери изхода. Тропотът и скърцането от стъпките на тримата мъже отекваха глухо от голите бетонни стени. Три площадки преминаха без особени трудности, но на четвъртия етаж им се наложи да спрат, за да може Франк да си поеме дъх.

— Винаги ли се чувстваш така слаб, когато се будиш и не помниш къде си бил? — попита Боби.

Франк поклати глава. Задъхваше се и говореше на пресекулки.

— Не. Винаги съм уплашен… уморен, но не чак колкото… като сега. Струва ми се, че… каквото и да правя… където и да ходя… става все по-трудно. Няма… няма да оцелея още дълго, ако… продължава по същия начин.

Докато той говореше, Боби забеляза нещо любопитно на синия му памучен пуловер. На места плетката беше съвсем неравномерна, като че плетачната машина бе изпуснала бримки. А на гърба, под рамото вдясно, липсваше цяло парче от тъканта — дупката беше колкото четири пощенски марки, но с нащърбени краища. Всъщност не беше точно дупка, защото бе запълнена от материя в цвят каки, която не беше пришита като кръпка, а вплетена в памучната тъкан, сякаш моделът бе такъв. Цветът и грубата повърхност на материята съвпадаха точно с панталоните на Франк.

Боби потръпна от страх, макар и да не знаеше защо. Подсъзнанието му като че разбираше как кръпката се е озовала там и какво означава, схващаше, че може да последва нещо още по-ужасно, но съзнанието му продължаваше да е озадачено от загадката.

Забеляза, че Хал, застанал от другата страна на Франк, също е видял кръпката и се мръщи учудено.

Джули тръгна нагоре по стълбите, докато Боби объркано се взираше в парчето с цвят каки.

— Имаме късмет — каза тя. — Долу има две врати. Едната води към коридора за фоайето, където сигурно ще се сблъскаме с охраната, въпреки че едва ли продължават да търсят Франк. Другата обаче води към гаража на същото ниво, на което сме паркирали и ние. Как си, Франк? Ще се оправиш ли?

— Успявам… да дишам — отговори той не толкова задъхано както преди.

— Я виж — обади се Боби и посочи кръпката върху синия памучен пуловер.

Джули се загледа в необичайното парче, а Боби пусна Франк и се наведе да разгледа крачолите на клиента си. Откри аналогично несъответствие — синя памучна прежда от пуловера, вплетена в тъканта на панталоните. Не беше на едно място и със същата големина като на пуловера. Имаше три по-малки дупки близо до маншета на десния крачол, но Боби беше сигурен, че ако ги измери точно, ще се потвърди първоначалното му впечатление — общото количество синя прежда в трите дупки щеше да запълни дупката до ръкава на пуловера.

— Какво има? — попита Франк.

Боби не отговори, само хвана възширокия крачол и го опъна, за да разгледа трите кръпки по-отблизо. Всъщност „кръпки“ не беше най-сполучливата дума, защото неравномерната тъкан не приличаше на кърпена: платът изглеждаше прекалено гладък, за да бъде поправян на ръка.

Джули клекна до него и каза:

— Първо трябва да изведем Франк оттук, да идем в кантората.

— Да, но това е много странно — настоя Боби, като сочеше към панталоните. — Странно… и някак си важно.

— Какво има? — повтори Франк.

— Откъде взе тези дрехи? — попита го Боби.

— Ами… не знам.

Джули посочи белия спортен чорап на десния крак на Франк. Боби веднага забеляза какво е привлякло вниманието й: няколко сини нишки точно с цвета на пуловера. Нито висяха, нито бяха пришити отгоре — просто бяха част от тъканта.

После погледна лявата обувка на Франк. Беше тъмнокафява туристическа обувка, но няколко криви бели линии се открояваха отпред. Разгледа ги отблизо, заприличаха му на нишки от спортните чорапи. Опита се да ги изчопли с нокът, но разбра, че не са залепени отгоре, а представляват част от повърхността на обувката.

Липсващата прежда от пуловера някак се бе пренесла в панталоните и чорапите, а пък разместените нишки от десния чорап се бяха озовали в лявата обувка.

— Какво има? — потрети Франк още по-уплашено.

Боби не искаше да вдигне очи нагоре, боеше се, че ще види парчета от кожата на обувката върху лицето на Франк и липсващата плът необяснимо вплетена в пуловера. Той се изправи и с усилие на волята погледна клиента си.

Освен тъмните, подпухнали кръгове около очите, болезнената бледност, разнообразена единствено от поруменелите скули, страхът и объркването, които придаваха на Франк измъчен вид, по лицето му нямаше нищо обезпокоително. Никакво кожено парче. Никакъв плат, пришит в устните. Никакви нишки синя прежда, връзки от обувки или натрошени копчета не стърчаха от очните кухини.