Дийн Кунц - Лошо място (Част ІI)

— Не беше чак толкова отдавна.

— Помня също, че не се налагаше да се включваш в списъка на чакащите при някой предприемач, за да си купиш къща. Търсенето не надхвърляше петкратно предлагането като сега.

— Да.

— Помня и портокаловите горички из целия окръг Ориндж.

— Аз също.

Боби въздъхна.

— Ей, я ме чуй, дърдоря като изкуфял дъртак, дето съжалява за доброто старо време. Още малко и ще изпадна в умиление за епохата на динозаврите.

— Мечти — каза Клинт. — Всеки си има мечта, а най-много хора мечтаят за Калифорния и затова непрекъснато прииждат, макар пришълците да са толкова много, че мечтата става неосъществима, поне в първоначалния си вид. Разбира се, мечтите може би затова са мечти — да бъдат неосъществими, но най-малкото, трябва да ти се струва, че ако протегнеш ръка, можеш да я докоснеш. Обезсмислят се, ако са прекалено достъпни.

Боби се изненада от дългата реч на Клинт и още повече от това, че му говореше за нещо толкова отвлечено като мечтите.

— Ти вече си калифорниец, така че каква е мечтата ти?

След кратко колебание Клинт отвърна:

— Някой ден Фелина да може да чува. Медицината толкова напредва, непрекъснато се появяват нови лекарства, уреди и методи на лечение.

Клинт зави наляво от Бристол Авеню на страничната улица, където бяха лабораториите „Паломар“. Боби си мислеше, че мечтата на спътника му е хубава, какво ти хубава — направо прекрасна. Май беше по-добра дори от тяхната мечта с Джули да се замогнат достатъчно, за да разполагат с повече свободно време и с възможност да измъкнат Томас от „Чиело Виста“ и да заживеят заедно.

Спряха на паркинга до огромната бетонена сграда на лабораториите „Паломар“. Докато вървяха към входната врата, Клинт се обади:

— А, между другото, администраторката тук смята, че съм хомосексуалист, което не ме смущава.

— Какво?

Клинт влезе без по-нататъшни обяснения, Боби го последва до гишето на администраторката — привлекателна блондинка.

— Здрасти, Лайза — поздрави Клинт.

— Здрасти! — Отговорът бе подсилен от пукането на балон от дъвка.

— „Дакота и Дакота“.

— Сещам се — каза тя. — Вашите материали са готови. Ще ви ги донеса.

Сетне хвърли поглед към Боби и се усмихна. Той отвърна на усмивката, въпреки че изражението й му се стори малко необичайно.

Лайза се върна с два големи, запечатани плика от кафява хартия — първият с надпис „ПРОБИ“, а другият с „АНАЛИЗИ“. Клинт подаде втория на Боби, двамата се дръпнаха от гишето и застанаха встрани във фоайето.

Боби разкъса плика и започна да рови из документите.

— Котешка кръв.

— Сериозно ли говориш?

— Да. Когато Франк се е събудил в мотела, бил е изпоцапан с котешка кръв.

— Знаех си, че не е убиец.

— Котката може и да е на друго мнение — отбеляза Боби.

— А какво е другото?

— Ами… цял куп технически подробности… в крайна сметка е това, което изглежда. Черен пясък.

Клинт пак се доближи до гишето и попита:

— Лайза, помниш ли, че си говорихме за един хавайски бряг с черен пясък?

— Кайму — подсказа му тя. — Супер.

— Да, Кайму. Има ли друго?

— За черния пясък ли питаш? Не. Там е и Пуналу — също е страхотно. Тези плажове са на големия остров. Сигурно има и по другите острови, нали навсякъде е пълно с вулкани?

Боби също дойде до гишето.

— Какво общо имат вулканите?

Лайза извади дъвката от устата си и я сложи настрани върху лист хартия.

— Ами доколкото съм чувала, в морето изтича страшно гореща лава, и когато се допре до водата, се получават силни взривове, които разхвърлят милиарди едва забележими черни стъкълца, вълните ги блъскат едни в други, докато постепенно се стрият на пясък.

— И такива плажове има само на Хавайските острови? — зачуди се Боби.

Администраторката сви рамене.

— Сигурно. Клинт, той… приятел ли ти е?

— Да — потвърди Клинт.

— Нали разбираш, питам дали ти е добър приятел?

— Да — повтори Клинт, без да поглежда Боби.

Лайза намигна на Боби.

— Слушай, накарай Клинт да те заведе на Кайму и ще ти кажа защо: страхотно е да излезеш на черния плаж през нощта и да правиш любов под звездите не само защото е мек, но главно защото черният пясък не отразява лунната светлина като обикновения и ти се струва, че се рееш в пространството, отвсякъде те обгръща мрак и сетивата ти се изострят, ако разбираш какво искам да ти кажа.

— Звучи страхотно — обади се Клинт. Довиждане, Лайза. — Той се отправи към вратата.

Боби се извърна да го последва и Лайза му подвикна: