Дийн Кунц - Светкавица

— Колкото до причините за въпроса на Боумейн дали може да те остави сама… тя се страхува, че ще направиш опит за самоубийство.

Лора не повярва.

— Случвало се е — тъжно промълви Рут. — Затова ни тъпчат поне по две дори и в най-малките стаички. Прекалената самота е… един от подтиците.

Телма продължи:

— Не разрешават аз и Рут да делим сами малка стая, защото сме еднакви близначки и затова ни смятат за един човек. Въобразяват си, че щом затворят вратата, веднага ще се обесим.

— Но това е смешно — каза Лора.

— Разбира се, че е смешно — съгласи се Телма. — Бесенето не е достатъчно шик. Потресаващите сестри Акерсън имаме вкус към драматичното. По-скоро ще си направим харакири с ножове, откраднати от кухнята, или ще се сдобием с трион… Разговорите в залата се водеха тихо, защото из трапезарията се разхождаха дежурни служители. Госпожица Кайст, възпитателката от третия етаж, мина зад масата, където седяха Лора и близначките и Телма прошепна: — Гестапо.

След като госпожица Кайст се отдалечи, Рут каза:

— Госпожа Боумейн е добронамерена, но просто не може да се справя с работата. Ако имаше време да проучи що за човек си Лора, никога нямаше да се тревожи дали ще направиш опит за самоубийство. Ти си борец.

Като ровеше в непоносимата храна, Телма забеляза:

— Веднъж хванаха Тами Хинсън в банята с пакетче ножчета за бръснене, докато събирала кураж да си пререже вените.

Лора остана поразена при внезапната мисъл за смесицата от хумор и трагедия, абсурд и мрачен реализъм, която представляваше особения модел на техния живот в Макилрой. В един момент те безгрижно се шегуваха помежду си, само миг след това обсъждаха желанието на познати момичета да се самоубият. Тя осъзна, че прозрението не отговаря на възрастта и и реши веднага като се върне в стаята, да го запише в тетрадката за наблюдения, която отскоро водеше. Рут беше успяла да преглътне порцията си. Тя каза:

— Един месец след инцидента с ножчетата за бръснене внезапно претърсиха стаите за опасни предмети. У Тами намериха флакон с газ за запалки и кибрит. Смятала да се скрие в банята, да се напръска с газ и да се подпали.

— О, господи — Лора се замисли за слабичкото русо момиче с пепелява кожа и тъмни кръгове около очите. Плановете и за самоунищожение бяха само израз на желанието да ускори бавния огън, който отдавна я изгаряше отвътре.

— Пратиха я на интензивно лечение за два месеца — каза Рут.

— Когато се върна — добави Телма, — възрастните твърдяха, че е много по-добре, но на Рут и на мене изглеждаше непроменена.

Десет минути след вечерната проверка на госпожица Кайст по стаите Лора стана от леглото. Пустият коридор на третия етаж се осветяваше само от три мъждиви лампи. Облечена в пижама, с възглавница и одеало под мишница, тя изтича боса до стаята на близначките Акерсън.

Светеше само нощната лампа до леглото на Рут, която прошепна:

— Лора, ще спиш в моето легло. Аз съм си постлала на пода.

— Е, тогава ще си събереш завивките и ще се върнеш в кревата си — отговори Лора.

Тя сгъна одеалото, постла го близо до леглото на Рут, сложи възглавницата и легна. Ребека Богнър се обади от своя ъгъл:

— Всички ще загазим с тази история.

— От какво се страхуваш, какво могат да ни направят? — попита Телма. — Да ни вържат на кол в задния двор, да ни намажат с мед и да ни оставят на мравките?

Тами спеше или се преструваше, че спи. Рут угаси светлината и те се притаиха в мрака.

Вратата се отвори рязко и светна голямата лампа. В стаята влезе госпожица Кайст, облечена в червен халат и със свирепо изражение.

— Е? Лора, какво правиш тук?

Ребека Богнър изпъшка:

— Казах ви, че ще стане беля.

— Веднага се връщай в стаята си, млада госпожичке.

Бързината, с която се появи госпожица Кайст, будеше подозрения и Лора погледна към Тами Хинсън. Русото момиче вече не се преструваше, че спи. Тя се подпря на лакът и леко се усмихна. Очевидно бе решила да помогне на Глиста в домогванията му до Лора, може би с надеждата да възвърне положението си на негова любимка.

Госпожица Кайст придружи Лора чак до стаята. Лора си легна и госпожица Кайст се загледа в нея:

— Топло е. Ще отворя прозореца.

После се върна до леглото и замислено се втренчи в Лора:

— Искаш ли да споделиш нещо с мене? Каква ти е болката?

Лора се замисли дали да не разкаже за Глиста. Но какво щеше да стане, ако госпожица Кайст почака да хване Глиста, а той изобщо не се появи? Лора никога вече няма да може да го обвини, защото ще се знае, че тя вече го е правила и преди и никой няма да приеме думите и сериозно. Тогава даже да я изнасилеше, Глистът пак ще се отърве.