Дийн Кунц - Светкавица

— Господин Кригер, добре ли сте? Изглеждате ужасно. Извинявай, мамо, но е така.

За пръв път след най-малко двайсет години или шейсет и пет години, ако се брояха пропуснатите при скока, който бе направил, когато дойде да живее с Лора в нейното време, Стефан Кригер заплака. Изненада се от сълзите си, защото смяташе, че животът в Третия Райх е унищожил завинаги способността му да плаче за някого или нещо. Още по-изненадващо беше, че тези първи сълзи от толкова десетилетия насам бяха сълзи на радост.

След повече от час, когато полицаите се придвижиха на север от мястото на въоръженото нападение срещу полицейската патрулна кола на щатско шосе 111, когато намериха надупчената от куршуми „Тойота“ и видяха кръв по пясъка и скалата близо до ръба на дерето, когато намериха захвърления автомат, когато забелязаха как Лора и Крис се мъчат да се измъкнат от канала близо до „Бюика“ с регистрационните номера на „Нисана“, те очакваха да заварят мястото осеяно с трупове и не се излъгаха. Първите три бяха на дъното на близкото дере, а четвъртият беше в далечното разклонение, към което ги насочи изтощената жена.

През следващите няколко дни Лора като че ли съдействаше изцяло на местните, щатските и федералните власти и въпреки това никой не можа да повярва, че им разказва цялата истина. Търговците на наркотици, които били застреляли мъжа и преди една година, сега пратили наемни убийци, защото, по нейните думи, явно се страхували, че ще ги разпознае. Нападнали я с такава сила и безпощадност в дома и до Биг Беър, че се наложило да побегне, но не се обърнала към полицията, защото не вярвала, че властите надеждно ще защитят нея и сина и. Бягала от преследвачите петнайсет дни, откакто я нападнали с автомати вечерта на десети януари, точно една година от убийството на съпруга и. Въпреки всички предпазни мерки, убийците я засекли в Палм Спрингз, проследили я по щатско шосе 111, принудили я да отклони колата от шосето към пустинята и я подгонили през деретата, където най-накрая се справила с тях.

Цялата тази история — една жена да ликвидира четирима опитни стрелци, плюс най-малко още един, чиято глава бе намерена в алеята зад къщата на Бренкшоу — щеше да е напълно невероятна, ако не се беше оказало, че тя е отличен стрелец, има значителна подготовка по бойни изкуства и притежава незаконен арсенал, на който биха завидели някои страни от третия свят. По време на разпитите за установяване на начина, по който се беше сдобила с незаконно модифицираните автомати и нервнопаралитичния газ, държан под ключ в армията, Лора бе заявила:

— Аз пиша романи. Част от работата ми е да проучвам много неща. Научих се да намирам всичко, което искам да знам и да се снабдявам с всичко, от което имам нужда.

После разказа за Дебелия Джак и обискът в „Пица Парти Палас“ изцяло потвърди нейните описания.

— Не и се сърдя — каза Дебелият Джак пред журналистите при явяването му пред съда. — Тя не ми дължи нищо. Никой на никого не дължи нищо, освен това, което иска да дължи. Аз съм анархист. Обичам такива мръсници като нея. Пък и в затвора няма да отида. Прекалено съм дебел, ще умра, наказанието ще е жестоко и необичайно.

Лора не пожела да съобщи името на човека, когото бе завела в дома на Картър Бренкшоу в ранните часове на единадесети януари, човека, чийто огнестрелни рани бе превързал лекарят. Каза само, че е неин добър приятел, който и гостувал в къщата до Биг Беър по време на нападението. Настоятелно твърдеше, че е невинен и случаен свидетел, чийто живот ще се разбие, ако го въвлече в тази отвратителна история. Намекна, че е женен и че е поддържала интимна връзка с него. Сега се възстановявал от раната и вече бил преживял достатъчно.

Властите здраво я притискаха по въпроса за безименния и любовник, но тя не се поддаде, а и средствата за натиск бяха ограничени, още повече че тя можеше да си позволи да наеме най-добрите адвокати в страната. Не и повярваха, че загадъчният мъж е неин любовник. Даже повърхностното разследване можеше да разкрие, че нейният съпруг, починал само преди година, е бил извънредно близък с нея и тя още не се беше възстановила, от загубата достатъчно, за да убеди някого във версията за любовна история в сянката на паметта на Дани Пакард. Не, тя не можела да си обясни защо никой от мъртвите нападатели нямаше документи за самоличност, защо са били облечени еднакво, защо не са имали кола и са били принудени да откраднат колата на двете жени в църквата или защо са изпаднали в паника на улицата в Палм Спрингз и са убили един полицай там. По корема на две от телата личаха следи от нещо като силно стегната превръзка, но не носеха нищо подобно и тя също нямала представа. Лора зададе въпроса кой познава подбудите за антисоциалното поведение на такива хора. Тази загадка, продължи тя, не е напълно изяснена дори от най-изтъкнатите криминолози и социолози. А ако специалистите не могат да хвърлят светлина върху социопатологичното поведение, как може да се очаква от нея да отговори на по-земната, но по-странна загадка на изчезналата превръзка? На очната ставка със собственичката на откраднатата „Тойота“, която твърдеше, че нападателите били ангели, Лора Шейн я изслуша с явен интерес, даже очаровано, но после запита полицията дали ще я подлагат на изкукуригалите фантазии на всеки луд, който се заинтересува от нейния случай.