Дийн Кунц - Светкавица

Използваха всичките книги на Телма. Имаше не само научни и математически трудове, но и книги по история на Втората световна война, откъдето можеха да уточнят къде са се намирали някои водещи личности на определени дати.

Освен за сложните изчисления на пътуванията, време им трябваше и за да зарасне раната на Стефан. При завръщането си в 1944 година той щеше да влезе отново в леговището на вълка и въпреки нервно паралитичния газ и първокласното оръжие, трябваше да е бърз и подвижен, за да се отърве от смъртта.

— Две седмици — каза Стефан. — Мисля, че рамото и ръката ще са достатъчно подвижни дотогава и ще мога да пътувам след две седмици. Нямаше значение дали ще изчака две или десет седмици, защото с колана на Кокошка щеше да се върне в института само единадесет минути след отпътуването на Кокошка. Датата на тръгването от настоящето нямаше да се отрази на датата на връщането през 1944 година. Единствената им тревога беше, че Гестапо можеше междувременно да ги открие и да изпрати ударен отряд до 1989 година да ги премахне преди Стефан да се е върнал в собственото време за изпълнение на плана. Нямаха друга тревога, но и тази беше достатъчна.

С голяма предпазливост, почти в очакване на внезапна светкавица и гръмотевица, те си позволиха да се откъснат за малко и да отидат на пазар в неделя следобед. Лора все още беше обект на внимание от страна на журналистите, затова тя остана в колата, а в магазина влязоха Крис и Стефан. Не проблесна светкавица и те се върнаха в къщата с пълен багажник с покупки.

Лора разопакова торбите в кухнята и видя, че една трета от пакетите съдържаха единствено леки закуски: три вида сладолед ескимо, плюс шоколадов, смесен, млечно-бадемов и шоколадово-бадемов; огромни пакети шоколади, десертни блокчета и захаросани ядки; пържени картофи, солети, мексикански питки, солени пуканки, фъстъци; четири вида бисквити; една шоколадова торта, един черешов сладкиш, една кутия понички, четири пакета бонбони. Стефан и помагаше да разпределят покупките и Лора му каза:

— Сигурно нямаш равен в слабостта си към сладкото.

— Ето, това е едно от нещата, които ме удивляват и възхищават във вашето време — отговори той. — Представи си само — няма вече разлика в хранителната стойност на шоколадовия сладкиш и пържолата. В тези пържени картофи има точно толкова витамини и соли, колкото в зелената салата. Можеш да ядеш само десерти и да си здрав като човек, който се храни с разнообразна храна. Невероятно! Как е постигнат този напредък?

Лора се обърна точно навреме да види как Крис се измъква от кухнята:

— А-а, малък хитрец такъв.

С гузно изражение момчето каза:

— Нали господин Кригер има някои особени представи за нашата култура?

— Знам откъде идва точно тази — отговори тя. — Ама че шмекерия.

Крис въздъхна и се помъчи да изглежда тъжен:

— Да. Но си мисля…, ако ни преследват агенти на Гестапо, би трябвало да ядем колкото си искаме бонбони, най-малкото, защото всяко ядене може да ни е последно. Той я изгледа косо да разбере дали му вярва на версията за обречен.

Всъщност в думите на момчето имаше достатъчно истина, за да може да се намери обяснение, ако не извинение за хитрината му и на Лора не и даде сърце да го накаже.

Същия ден след вечеря Лора смени превръзката на раната на Стефан. Гръдният кош беше силно засегнат от изстрела, дупката от куршума се намираше приблизително в центъра на синината, а около мястото, където куршумът бе излязъл, раната беше по-малка. По конците и стария бинт имаше засъхнала течност. Лора внимателно проми раните, почисти колкото можа коричката без да разчопля раната, внимателно пипна отгоре и оттам се процеди бистра течност, но нямаше никакви признаци на загнояване като проява на сериозна инфекция. Разбира се, можеше да има вътрешен абсцес, който да пробива навътре, но едва ли беше вероятно, защото нямаше треска.

— Продължавай с пеницилина — каза Лора, — и мисля, че ще се оправиш. Доктор Бренкшоу свърши добра работа.

Лора и Стефан прекараха дълги часове пред компютъра в понеделник и вторник, Крис гледаше телевизия, търсеше нещо за четене в библиотеката, разлистваше сбирка стари карикатури в твърда подвързия.

— Мамо, какво значи „оргазъм“?

— Какво четеш? Я ми го дай!

Изобщо Крис се занимаваше без да досажда. От време на време идваше в кабинета и се застояваше по една-две минути да гледа как работят с компютъра. След десетина такива посещения той забеляза: