Дийн Кунц - Светкавица

— Сигурна ли сте, че не искате сълзотворен газ?

— Не. „Вексън“. Точно това искам.

Името на газа и беше казал Стефан. Според него той бил едно от химическите оръжия в списъка на средствата, които институтът се надявал да донесе в Германия през 1944 година и да ги включи в немския военен арсенал. Сега можеха да го използват против нацистите.

— Трябва ни средство, което убива моментално.

Дебелият Джак се облегна на металната маса в средата на помещението, където вече беше сложил автоматите, револвера, пистолета и заглушителите. Масата скръцна зловещо.

— Ами това е специално имущество под строг военен контрол.

— Не можете ли да ми го доставите?

— О, разбира се, че мога да ви намеря „Вексън“ — каза Дебелият Джак.

Той се отдръпна от масата, която изскърца облекчено като се освободи от товара, отиде до металните лавици, измъкна два шоколада измежду кашоните с оръжие, таен запас. Не предложи на Крис, пъхна единия шоколад в страничния джоб на анцуга и захапа другия.

— Не държа такъв боклук тука — той е не по-малко опасен от експлозивите. Но до утре привечер мога да го доставя, ако това не представлява някакво неудобство за вас.

— Чудесно.

— Ще струва доста пари.

— Зная.

Дебелият Джак се ухили. Между зъбите му чернееха парченца шоколад:

— Подобни неща не се търсят много, особено от такива като вас, купувачи на дребно. Любопитно ми е какво смятате да правите с него. Изобщо не очаквам да ми разкажете. Обикновено нервнопаралитични и задушливи газове търсят клиентите на едро от Южна Америка и Близкия Изток. Иран и Ирак много ги използваха през последните години.

— Нервнопаралитични, задушливи? Каква е разликата?

— Задушливите трябва да се вдишат. Убиват секунди след като стигнат до дробовете и се разпространят с кръвообращението. Когато се разпръскват, трябва да се слага противогаз. Вашият газ, нервно паралитичният, убива по-бързо, при допир с кожата. За някои видове като например „Вексън“, не ви трябва противогаз или защитно облекло, защото можете предварително да вземете няколко хапчета противоотрова.

— Да, трябваше да ви питам и за хапчета — припомни си Лора.

— „Вексън“. Най-лесният за употреба газ на пазара. Наистина сте хитър клиент — каза Дебелият Джак.

Той дояде шоколада и сякаш пред очите им надебеля още повече, откакто бяха влезли в кабинета му преди половин час. Лора си каза, че привързаността на Дебелия Джак към политическата анархия се изразяваше не само в атмосферата на неговата пицария, но и в телесното му състояние, защото плътта му не признаваше никакви обществени или медицински ограничения. Той като че ли се възхищаваше на размерите си — често се потупваше по корема или хващаше с две ръце тлъстините около кръста и ги мачкаше почти нежно, ходеше с войнствена арогантност, сякаш разблъскваше света с шкембето си. Лора си представи как Дебелият Джак затлъстява още повече, минава четиристотин, после петстотин фунта, дивата пирамида на неоновата украса по покрива става все по-сложна, докато някой хубав ден покривът се продъни и Дебелият Джак се пръсне в един и същи миг.

— Ще получа газа утре към пет часа — каза той и сложи автоматите, револвера, пистолета и заглушителите в кутия с надпис „Аксесоари за рожден ден“, където вероятно бе имало картонени шапки или кречетала за ресторанта. Той сложи капака и кимна на Лора да занесе покупката горе: освен всичко друго, Дебелият Джак не вярваше в кавалерството.

В кабинета на Дебелия Джак, когато Крис отвори вратата към коридора и я задържа да мине майка му, Лора се зарадва на детските крясъци в пицарията. Този звук беше първото нормално, смислено нещо, което чуваше от повече от половин час насам.

— Пак тези кретенчета — каза Дебелият Джак. — Това не са деца, това са бръснати бабуини, които се мъчат да минат за деца. Той тръшна тапицираната врата зад Крис и Лора. В колата по пътя назад към мотела, Крис попита:

— Като свърши всичко това… какво ще правиш с Дебелия Джак?

— Ще го издам на ченгетата — каза Лора. — Анонимно.

— Добре. Той е луд.

— По-лошо от луд, миличък. Той е фанатик.

— Какво точно значи „фанатик“?

Лора се замисли за миг, после изрече:

— Фанатик е луд човек, който си е намерил нещо, в което да вярва.

Лейтенантът от СС Ерих Клитман наблюдаваше минутната стрелка на часовника върху пулта за управление и когато тя наближи дванайсет, се обърна и погледна вратата. Вътре в мрачната тръба с дължина дванадесет стъпки нещо се размърда, неясно сиво-черно петно, което придоби човешки очертания, после още трима един след друг. Изследователската група излезе през вратата в залата, където ги посрещнаха тримата учени, които следяха пулта за управление.