Дийн Кунц - Светкавица

— Така си по-хубава — засмя се Лора.

Телма измъкна изкуствените зъби:

— Виж какво, след като намерих тази невзрачна кола, сетих се, че и аз самата мога да привлека внимание — нали съм известна звезда. И тъй като журналистите вече изровиха факта, че сме приятелки и се опитаха да ми зададат някои хапливи въпроси за тебе, прочутата писателка с автоматите, реших да дойда инкогнито — тя хвърли чантата и изкуствените зъби на леглото. — Така трябваше да изглежда един мой нов образ в нощната програма, пробвах около осем пъти да го играя в „Бали“ в Лас Вегас. Образът беше пълен провал. Публиката плюеше по мене, Шейн, извикаха охраната на казиното, опитаха се да ме арестуват, отричаха правото ми да живея на една и съща планета с тях — о, бяха много груби, Шейн, бяха… Изведнъж тя прекъсна словесния поток по средата и избухна в плач. Хвърли се към Лора и я прегърна:

— Божичко, Лора, изплаших се, толкова се изплаших. Като чух новината за Сан Бернардино, автоматите, гледката в дома ти край Биг Беър, помислих, че ти… или може би Крис… така се разтревожих.

Прегърнала Телма също толкова здраво, Лора и каза:

— Всичко ще ти разкажа, но главното е, че сме добре и според нас знаем как бихме могли да се измъкнем от тази дупка.

— Защо не ми се обади, глупава патко?

— Но аз ти се обадих!

— Чак тази сутрин! Цели два дена след като те разнесоха по всички вестници. Едва не полудях.

— Съжалявам. Трябваше да позвъня по-рано. Просто не исках да те намесвам, ако е възможно.

Телма неохотно я пусна.

— Аз съм неизбежно, дълбоко и безнадеждно намесена, идиотка такава, защото и ти си вътре.

Тя извади книжна кърпа от джоба на велуреното яке и избърса очите си.

— Имаш ли още една? — попита Лора.

Телма и подаде кърпичка и двете се издухаха.

— Преследват ни, лельо Телма — каза Крис. — Не е лесно да поддържаш връзка с хората, когато бягаш.

Телма пое дълбоко въздух на пресекулки и попита:

— И така, Шейн, къде държиш колекцията отрязани глави? В банята? Разбрах, че си забравила една в Сан Бернардино. Мърлява работа. Това ново хоби ли е или винаги си ценяла красотата на човешката глава, необременена от досадни израстъци?

— Искам да те запозная с един човек — каза Лора. — Телма Акерсън, това е Стефан Кригер.

— Приятно ми е — каза Телма.

— Извинете ме, че не мога да стана — обясни Стефан. — Все още се възстановявам.

— Ако вие ме извините за перуката, аз мога да извиня всичко.

После Телма се обърна към Лора:

— Същият ли е, който си мисля, че е?

— Да.

— Твоят пазител?

— Да.

Телма се приближи до Стефан и му лепна две мокри целувки по бузите:

— Нямам представа откъде идвате или кой по дяволите сте, Стефан Кригер, но ви обичам за всички пъти, когато сте помагали на моята Лора — Тя отстъпи назад и седна в края на леглото до Крис. — Шейн, този мъж тука е разкошен. Погледни го какво парче. Изглежда точно както би трябвало да изглежда един ангел-пазител.

Стефан видимо се смути, но нищо не можеше да спре Телма:

— Страшен си, Кригер. Искам да науча всичко за тебе. Но първо ето ти парите, за които помоли, Шейн.

Телма отвори голямата си чанта и извади дебела пачка стодоларови банкноти. Лора започна да брои парите и възкликна:

— Телма, помолих те за четири хиляди. Тук има поне два пъти по толкова.

— Десет или дванайсет хиляди, струва ми се — Телма намигна на Крис и каза. — Когато моите приятели са бегълци, аз настоявам те да пътуват в първа класа.

Телма изслуша разказа, без да изрази никакво недоверие. Стефан беше изненадан от способността и да възприема нещата каквито са, но тя обясни:

— Ей, след като си живял в Макилрой и Касуел Хол, нищо на този свят не може да те изненада. Пътешественици във времето от 1944 година? Ха! В Макилрой можех да ти покажа една жена с размери на диван, която носеше дрехи от плат за долнопробна тапицерия и получаваше солидна заплата, за да се отнася със сирачетата като към вредни насекоми. Ето това е чудо.

Очевидно произходът на Стефан я беше впечатлил, клопката, в която бяха попаднали, я смрази и слиса, но даже при тези обстоятелства тя си оставаше Телма Акерсън — винаги готова да се посмее на всичко. В шест часа пак сложи изкуствената челюст и излезе да купи ядене от мексикански ресторант.

— Когато бягате от закона, трябва да се тъпчете с боб, храна за мъжки момчета.

Върна се с овлажнени от дъжда кесии, пълни с най-разнообразни мексикански ястия. Извадиха яденето върху долната половина на леглото, Телма и Крис се разположиха на другата половина, а Лора и Стефан седнаха на столове до леглото.