Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Същия ден вечерта, когато вече заключиха казармите, Расколников лежеше на нара и мислеше за нея. Този ден дори му се беше сторило, че всички каторжници, бившите му врагове, вече гледат иначе на него. Дори сам заговаряше с тях и те му отговаряха приветливо. Спомни си сега това, та нали така и трябваше да бъде: не трябваше ли сега всичко да се промени?

Той мислеше за нея. Спомни си как непрекъснато я бе мъчил и разкъсвал сърцето й; спомни си бледото й слабичко личице, но сега тези спомени почти не го измъчваха; той знаеше с каква безпределна любов ще изкупи сега всички нейни страдания.

Пък и какво значат всички, всички тези мъки на миналото! Всичко, дори престъплението му, дори присъдата и заточението, му се струваше сега, в първия порив, някакъв външен, странен факт, който сякаш дори не беше се случил с него. Той впрочем не можеше тази вечер дълго и непрекъснато да мисли за нещо, да се съсредоточи върху нещо; пък и нищо не би разрешил сега съзнателно; той само чувстваше. Вместо диалектиката беше дошъл животът и в съзнанието му трябваше да се изработи нещо съвсем друго.

Под възглавницата му беше Евангелието. Тази книга беше нейната, същата, от която тя му чете за възкресението на Лазар. В началото на каторгата той мислеше, че тя ще го измъчи до смърт с религията, ще заговаря за Евангелието и ще му натрапва книги. Но за негово най-голямо учудване тя нито веднъж не заговори за това, нито веднъж дори не му предложи Евангелието. Той самият й го поиска малко преди да се разболее и тя мълчаливо му донесе книгата. Досега не беше я разтварял.

Не я разтвори и сега, но една мисъл премина през главата му: „Нима могат нейните убеждения да не бъдат сега и мои убеждения? Нейните чувства, нейните стремежи поне…“

Тя също през целия ден беше във вълнение, а през нощта дори отново се разболя. Но беше толкова щастлива, че почти се изплаши от своето щастие. Седем години, само седем години! В началото на своето щастие в някои моменти и двамата бяха готови да гледат на тези седем години като на седем дни. Та той и не знаеше, че новият живот не му се дава даром, че трябва тепърва скъпо да се плати, да се плати с голям, бъдещ подвиг…

Но тук започва вече нова история, историята за постепенното обновление на човека, историята за постепенното му прераждане, постепенното му преминаване от един свят в друг, запознаването му с нова, съвсем непозната досега действителност. Това би могло да бъде тема за нов разказ — но сегашният ни разказ свърши.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1445

Роман в шест части, в които всяко престъпление е човешко, а наказанието следва невидимите проявления на божествената воля, която спасява човешкото у човека. Всичко ли е позволено на човека, мъртъв ли е неговият вътрешен бог? Отговора на този въпрос ще намерите в един от великите романи на Достоевски — „Престъпление и наказание“.

Публикация: Издателство „Захарий Стоянов“, 2005, ISBN 954-739-673-0

Сканиране, разпознаване и редакция: nlr, 2006

Благодаря (нем.)

Цял (нем.)

Неговия фрак (нем.)

Трябва (нем.)

Напечатан, публикуван (нем.)

В случая: бълнува, блуждае в сънищата.

Приятна, привлекателна (фр.)

Празноскитащ (фр.)

Тук в смисъл „сукалчета“ (фр.)

Стига сме бъбрили! (фр.)

Чадърче (фр.).

Мрете, кучета, ако сте недоволни! (фр.)

Да живее вечната война (фр.)

И нищо човешко (лат.)

Добра война (фр.)

Не ми понася виното (фр.)

За да ви угодя (фр.)

Слаб.

Съвсем фамилиарно (фр.)

Така е прието (фр.)

Шут (фр.)

Съветник на императора по военните въпроси (нем.)

Палячо (фр.)

Да прави разлика (фр.)

Черно на бяло (фр.)

Боже милостиви (нем.)

Мерзавец (полск.)

Стойте изправен (фр.)

Говори ми на френски (фр.)

„Пет гроша“ (фр.)

Малбург отива на война, не се знае кога ще се върне… (фр.)

Пет гроша, пет гроша, за да си съберем покъщнина… (фр.)