Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

Ти, Коля, сега пак ще танцуваш. Защо хленчиш? Пак хленчи! Но от какво, от какво се страхуваш, глупчо! Господи! Какво да правя с тях, Родион Романович! Да знаете колко са несхватливи! Какво може да се направи с такива!…

И тя, едва не плачеща самата (което не й пречеше непрекъснато и неспирно да говори), му сочеше хленчещите деца. Расколников се опита да я убеди да се прибере вкъщи и дори й каза, като мислеше, че ще засегне самолюбието й, че за нея е неприлично да ходи по улиците, както ходят латернаджиите, защото се готви да става директорка на пансион за благородни девици…

— Пансион, ха-ха-ха! На куково лято! — извика Катерина Ивановна и веднага след смеха се задави от кашлица. — Не, Родион Романович, угасна мечтата! Всички ни изоставиха… А онова генералче… Знаете ли, Родион Романович, аз хвърлих по него една мастилница — попадна ми подръка в антрето, стоеше на масата, до листа, на който се разписват, и аз се разписах, хвърлих я и избягах. О, подли, подли! Но по дяволите; сега тези аз ще ги храня сама, никому няма да се кланям! Стига сме я мъчили! (Тя посочи Соня.) Полечка, колко събрахме, покажи! Как? Само две копейки? О, гнусни хора! Нищо не дават, само тичат подире ни с изплезен език! А защо се смее този дръвник (посочи тя един от тълпата)? Само защото този Колка е такъв несхватлив, да се измъчиш с него. Какво има, Полечка? Говори ми на френски, parlez-moi francais 29 29 Говори ми на френски (фр.) .

Нали съм те учила, знаеш няколко изречения… Иначе как ще се разбере, че сте от благородно семейство, възпитани деца, а съвсем не като всички латернаджии; та ние не представяме по улиците някакъв си „Петрушка“, а ще изпеем благороден романс… Ах, да! Какво да пеем? Вие все ме прекъсвате, а ние… виждате ли, ние се спряхме тук, Родион Романович, за да изберем какво да пеем — нещо такова, че и Коля да може да потанцува… защото ние правим всичко, представяте ли си, без подготовка, трябва да се разберем как да репетираме всичко докрай, а после ще отидем на Невски, където има много повече хора от висшето общество, и веднага ще ни забележат. Льоня знае „Хуторок“… Само че все „Хуторок“, „Хуторок“ не върви, пък и всички го пеят! Ние трябва да изпеем нещо много по-благородно… Е, Полечка, какво намисли, ти поне да беше помогнала на майка си! Памет, памет нямам, иначе щях да намисля! Та няма да пеем „Хусарят, на своята сабя опрян“ я! Ах, да изпеем на френски „Cinq sous“ 30 30 „Пет гроша“ (фр.) !

Аз нали ви учих, нали ви учих. И най-важното е, че понеже е на френски, веднага ще видят, че сте деца на дворянин, и това ще бъде много по-трогателно… Бихме могли дори „Malborough s’en va-t-en guerre“, защото това е съвсем детска песничка и се употребява във всички аристократически къщи, когато се приспиват децата.

започна тя да пее… — Но не, по-добре „Cinq sous“! Хайде, Коля, ръчичките на кръста, по-бързо, ти, Льоня, също се върти в обратната посока, а ние с Полечка ще ви пеем и ще пляскаме в такт!

Кхи-кхи-кхи! (И тя се задави от кашлицата.) Оправи си рокличката, Полечка, горе ти се е свлякла — отбеляза тя през кашлицата, като си поемаше дъх. — Сега е особено важно да се държите прилично и деликатно, за да видят всички, че сте дворянски деца. Аз казвах тогава, че корсажът трябва да се крои по-дълъг, и то от две части. Но ти, Соня, с твоите съвети: „По-късо, та по-късо“ и ето на, съвсем обезобразихме детето… Но вие пак всички плачете! Защо, глупавичките ми! Хайде, Коля, започвай, по-скоро, по-скоро, по-скоро — ох, какво непоносимо дете…

Пак стражар! Е, какво искаш?

Наистина през тълпата си пробиваше път един стражар. Но в същото време един господин с мундир и шинел, солиден чиновник на около петдесет години, с орден на шията (последното беше много приятно за Катерина Ивановна и повлия на стражаря) се приближи и мълчаливо подаде на Катерина Ивановна зелена банкнота от три рубли. На лицето му се четеше искрено състрадание. Катерина Ивановна взе парите и учтиво, дори тържествено му се поклони.

— Благодаря ви, уважаеми господине — започна тя високомерно. — Причините, които ни принудиха… вземи парите, Полечка. Виждаш ли, има благородни и великодушни хора, готови да помогнат на една бедна дворянка в нещастие. Вие виждате, уважаеми господине, благородни сираци, може дори да се каже, с най-аристократични връзки… А онова генералче беше седнало и ядеше бекаси… затропа с крака, че съм го обезпокоила… „Ваше превъзходителство, казвам, защитете сирачетата, защото познавате добре, казвам, покойния Семьон Захарич и тъй като родната му дъщеря най-подлият от подлеците я оклевети в деня на неговата смърт…“ Пак този стражар! Защитете ни — завика тя на чиновника, — какво иска от мене този стражар? Ние вече избягахме от един на улица Мешчан-ская… тебе какво ти влиза в работата, глупако!