Янош - Лари Фари Шмекелари

Да, но това с „чудото за три дни“ не се оказа вярно. Ледът се задържа толкова дълго, че край нас минаха първите пингвини, които отиваха през лятото на почивка от Северния полюс на Южния.

„Трета лъжа — преброи Честния лъв Ханс, — на Южния полюс е също така студено, както и на Северния. Едно време имах за приятел един бял мечок. От него научих това и оттогава го знам със сигурност.“

— Вече бяхме изиграли всички игри на карти по сто пъти — продължи Лари Фари Шмекелари, — пък и запасите ни от храна вече се свършваха. Моряците бяха премръзнали и почнаха да се бунтуват.

Кой знае какво щеше да стане, ако не се бях заел с тази работа!

Закрепих зъбите си за трошене на камъни на носа на парахода и капитанът даде заповед за тръгване. Кормчията застана зад руля. Моите зъби за трошене на камъни започнаха съвсем лесно да разбиват леда и така много скоро ние взехме курс към Индия. Там ме чакаше приятелят ми, емирът Ибибабаб-бум.

„Четвърта лъжа — преброи Честния лъв Ханс, — в Индия няма емири. Емирите са в Арабия.“

— Емирът Ибибабаб-бум носеше прочутата си пушка уинчестерка, напълно автоматична, с единадесет патрона в пълнителя, самозареждаща се. Лично аз ходя на лов винаги без пушка. Смятам, че не е честно, щом лъвът се бори с острия си разум, ловецът да излиза насреща му с автоматична пушка.

— Виж, това за „острия разум“ е вярно — каза Честния лъв Ханс, — но щом то е вярно, значи, той не лъже, а щом не лъже, не мога да го излапам. Съвсем ме обърка този хубостник — ту ми се струва, че лъже, ту — че не лъже.

— Отправихме се по най-краткия път към джунглата, защото поради застудяването бях загубил много време и моята куковолятна ваканция скоро щеше да свърши. Първо минахме през прерията. Там тревата стърчи над главата ти. После минахме през блатата, където дебнеха стотици опасности, и най-накрая стигнахме в джунглата. Аз, като по-силен, вървях отпред, а приятелят ми, Ибибабаб-бум — отзад.

Промъквахме се предпазливо към лъвовете, защото трябваше да вървим така, че вятърът да духа откъм тях. Но лъвовете не бяха прости. Те отдавна ни бяха подушили и ни следваха по петите, също срещу вятъра. Начело беше най-големият и най-опасен лъв, с най-големите и остри зъби и с най-меките лапи, с които можеше да дебне така безшумно, че дори и комар не може да го усети. И така, той все повече и повече се приближаваше към нас — и ето че в един момент изведнъж се хвърли и захапа уинчестерката, отскубна я от ръцете на приятеля ми, емира Ибибабаб-бум, и я глътна. Нали ви казвам, че лъвовете не са прости.

— Имаш право — изръмжа Честния лъв Ханс, — а да не говорим пък аз колко съм умен. Защото, приятелче, веднъж само да излъжеш — веднага ще го разбера. И тогава…

— И така, лъвовете са умни животни — продължи Лари Фари Шмекелари. — Нашият лъв сигурно си е помислил: „А бе, нека аз първо да му взема пушката, че без нея ловецът е като муха без глава!“ А това си е вярно!

— В този момент аз се обърнах и гледам, моят приятел, емирът Ибибабаб-бум е в опасност. Лъвът вече си облизваше горната устна…

— Ох, ох, и аз също — зарадва се Честния лъв Ханс, — днес си ми вързан в кърпа. Щом като почна да лъже и за лъвове, прошка няма!

— За пръв път виждах моя приятел Ибибабаб-бум изплашен. Краят му бе настъпил, но аз не го изоставих. Хвърлих се помежду им и се оставих лъвът да ме изяде.

— Спипах ли те сега, господинчо Хрупко-Черупко? — изръмжа Честния лъв Ханс. — Който е изяден и то от един лъв, изчезва завинаги от лицето на земята, ама честна дума ти давам. Хайде, братленце, ела ми насам, подай лапа и нека се сбогуваме преди да те излапам.

Честния лъв Ханс пристъпи към Хрупко-Черупко, облиза си муцуната и подаде лапа за сбогом, но точно тогава Лари Фари Шмекелари му каза:

— Почакай само минутка, Честни лъве Ханс! Аз ще ти докажа, че не лъжа. Знаете ли защо се оставих да ме изяде? Защото знам, че лъвовете са непобедими. Не е ли вярно това?

— И как още — изръмжа Честния лъв Ханс, — а щом е вярно, значи, не е лъжа!

— Е, виждаш ли?! Понеже лъвът е непобедим отвън, аз исках да го победя отвътре. Нали вътре беше пушката. Аз я грабнах бързо, натиснах спусъка и бум! — убих лъва с един изстрел.

Моят приятел Ибибабаб-бум вече плачеше зад храсталака, където се беше скрил, защото мислеше, че с мене е вече свършено и че никога вече няма да ме види. Но ето че лъвът падна и умря…

От напрежение Лари Фари Шмекелари започна да разказва все по-бързо и по-бързо. Страх го беше да не бъде излапан от Честния лъв Ханс.