Янош - Лари Фари Шмекелари

Сватбата стана в неделя. Имахме оркестър от трима души. Най-отпред свиреше на тромпет плюшената маймунка, след нея вървеше клоунът с хармониката, а най-отзад — мечето с барабана. Певица беше малката захарна кукла, която казваше „мама“. В колесницата бяха впрегнати четири коня, два един до друг отпред и още два един до друг отзад. Горе на капрата седеше като кочияш палячото с подвижните ръце. Специално за сватбата пристигнаха сто играчки и кукли от най-различни сандъци по света. Автоматичния цар Януари с короната от тенеке и ключа за навиване раздаде три пликчета дъвчащи бонбони. Лично аз строших сто чувала с орехи и лешници, които, трябваше да се пръснат за бедните дървени птички. Щеше да излезе царска сватба, но взе, че стана една…

— Понякога си мисля, че той сигурно не може да троши никакви орехи — изръмжа Честния лъв Ханс. — Нали знаете, че който много дрънка, няма работа, а който няма работа, няма и орехи. Ще трябва утре да потърся в нашия сандък някой костелив орех, та да го видя как ще го счупи и ако не може, ще го изям, ама честна дума ви давам.

— Тогава взе, че стана една — каза Хрупко-Черупко — съвсем страшна работа. Нали ви казах, че отпред свиреше на тромпет маймунката и хубаво свиреше. Но отзад мечето така силно думкаше барабана, че изведнъж конете се изправиха на задните си крака и полетяха като бесни. Палячото с подвижните ръце падна от капрата и се намери, мятайки ръце и крака, върху захарната кукла, която изохка и извика: „Мама, маама!“

Побеснелите коне се втурнаха през тълпата. Всичко се обърна надолу с главата. Автоматичния цар и хубавата му дъщеря започнаха автоматично да се клатят и да треперят в колесницата. Електрическия барон Хлъц-Хлъц страшно се разхълца. А никой не смееше и да пристъпи към конете. Какво ли щеше да стане, ако не бях аз там!

Оставих прочутите си зъби за лов на лисици зад барабана, а аз самият се скрих зад голямата маймуна с плюшената адмиралска шапка. Така конете не можеха да ме видят. Естествено! Иначе щяха да ме направят на кайма. Защото луд кон не се надвива със сила, а с разум. И така, когато се появиха отново и точно щяха да профучат край барабана, моите зъби за лов на лисици се хвърлиха, захапаха юздата, дръпнаха я и ги задържаха.

Автоматичния цар трепереше в колесницата, хубавата принцеса Пудриера плачеше. Тя се беше разпаднала на съставните си части, а Електрическия барон Хлъц-Хлъц хълцаше. Той спря чак когато батерията му се изтощи.

— Въпреки това сватбата се състоя. Аз бях обявен за новия младоженец, бързо сглобих принцеса Пудриера Вилхелмине Разглобиме и тържеството продължи. Хубава сватба беше. Аз станах и министър на орехите, лешниците и фъстъците в нашата страна на приказките и дясна ръка на Автоматичния цар.

Лари Фари Шмекелари показа лявата си страна, сякаш искаше да докаже, че тя е била откъм царя. А Честния лъв Ханс изръмжа:

— Точно си мислех, че ще мога да го излапам, но лявото си е ляво, а дясното — дясно — това е истината. А щом като е истина, не е лъжа. Ето, ляво е тук, при дясната ми лапа. Усещам го сам. Има късмет този хубостник, иначе щях да го излапам, без много да се церемоня, ама честна дума.

— По-рано много обичах да пътувам на куково лято — започна да разказва днес Лари Фари Шмекелари. — Обикновено отивах в планината да бера цветя, веднъж обаче реших да замина за Индия…

— И аз знам — задрънка Мастиления палячо — кога е куково лято! Точно през лятото, не, не, искам да кажа, когато през лятото кукувицата отглежда малките си…

Мечето Цигу-Мигу му свирна бързо един лък през носа и каза:

— Какво си седнал да ни обясняваш. Това и децата го знаят. Не прекъсвай хубавата приказка!

Мастиления палячо млъкна веднага и Хрупко-Черупко Шмекелари продължи.

— И така, тръгнах за Индия на лов за лъвове.

Този път Честния лъв Ханс реши да не го прекъсва и си помисли:

„Колкото повече разправя, толкова повече сам ще се оплете в лъжите си, по-лесно ще го пипна и по-сладко ще го схрускам. Може дори да не го карам да си събува ботушите, защото иначе ще се забавя много. Ще го излапам направо, както си е, ама честна дума.“

— И така, параходът за Индия тръгна в осем часа и двадесет и три минути от Патешкото поточе.

„Втора лъжа — преброи Честния лъв Ханс, — на Патешкото поточе няма никаква спирка.“

— Пътуването с параход е хубаво нещо, защото можеш да видиш много чайки, но е и опасно, защото нашият параход например замръзна насред океана. Такъв студ хвана, че водата се превърна в дебел лед. Параходът не можеше да се помръдне нито милиметър — ни напред, ни назад. Ние си казахме: „всяко чудо за три дни“ и решихме да прекараме весело и да си поиграем на карти.