Янош - Лари Фари Шмекелари

Но аз оправих работата.

Разположих се удобно зад една планина от тесто…

— И при нас във Воденбург също пропадна една сватба — занарежда Мастиления палячо, тази бъбрица. — И да знаете колко лошо се получи, защото я нямаше булката, пък и младоженецът. Хората се бяха свършили вече, а фурнаджията…

Мечето Цигу-Мигу му тегли бързо един лък по тиквата и той млъкна. Хрупко-Черупко можеше да продължи да разказва:

… легнах си аз, значи, зад една планина от тесто и започнах да греба със специалните си зъби за големи хапки и да го пренасям на улиците и на полето — захапя тук, изплюя там! Така открих един нов кухненски робот за отхапване. Истина ви казвам!

— А пък сега май че и аз тебе ще захапя, зъбати лъжльо! — каза Честния лъв Ханс. — Я си извади клатещите се зъби от устата и сам им направи хубаво погребение, че след малко ще те налапам барабар с парцалите. Да, защото излъга. Така да знаеш!

Лъвът се доближи, захапа Хрупко-Черупко за гащите и му оставаше само да отхапе…

— Недей, недей — каза крокодилът Тряс-Кряс, — виждал съм аз такава машина. Тя има отпред същите зъби като нашия Хрупко-Черупко, а отзад пише „Багер“. Само дето има и колела. Аз веднъж живях в един сандък, в който имаше такова чудо.

Честния лъв Ханс пусна Хрупко-Черупко и изръмжа.

— Щом това е истина, значи не е лъжа. Понякога си мисля, че той лъже, а понякога — че не лъже. Съвсем се побърках с този хубостник, ама честна дума.

— И така за малко да измисля багера — каза Хрупко-Черупко, — само дето нямах колела, но пък го измислих поне наполовина. Истина ви казвам.

Утре Лари Фари ще разкаже една приказка за конно състезание.

— По-рано имах едни зъби — започна тази вечер Лари Фари Шмекелари, — които бяха влюбени в конете. Малки и големи, черни и кафяви, бели и пъстри, дървени и марципанени, с една дума, влюбени във всички коне по света. Аз обаче още не го знаех и, без да подозирам нищо, отидох с тях на хиподрума. Хората ме пуснаха най-отпред до борда.

— За малко да го хвана в лъжа — изръмжа Честния лъв Ханс, — защото борд има само на корабите. Но говоренето на глупости е половин лъжа. Ще ми паднеш, приятелче, няма къде да бягаш.

— Навсякъде ме знаеха, защото бях прочут като естраден певец. И така, стоях си аз спокойно, конете бяха застанали с двуколките на старта, всяка двуколка — с два коня и един кочияш. После съдията даде знак за старт, конете се втурнаха и двуколките така полетяха по пистата, че кочияшите едвам успяха да се задържат за юздите. И тогава, приятели, тя стана една… да не ви разправям. Зъбите ми, нови-новенички — не бях счупил и два ореха с тях — изведнъж се измъкнаха и хукнаха след конете. Едвам успях да хвана последния зъб. С другата ръка докопах нещо — гледам — държа в ръката си юзди. А зъбите ми фучат ли, фучат подир конете, вече бяхме направили половин обиколка, когато най-сетне успях да им сложа юздата и сам да се хвана за нея. А те, давай, давай… отдавна бяхме настигнали другите коне, вече излизахме на четвърто място. Чувам как зрителите викат: „Лаа-рии Фаа-рии Шмее-кее-лари! Заложете на ШМЕКЕЛАРИ! Саа-моо Шмеекеелаарии!“

Хората винаги се обзалагат на пари кой от конете ще победи. И който победи, става победител. Е, и как мислите, кой победи тогава? Разбира се, че аз. Заех първото място. На финала бяхме първи и всички, които бяха заложили на мене, станаха също победители. Истина ви казвам.

— Който победи, става победител — изръмжа Честния лъв Ханс, — това е вярно. Но щом то е вярно, значи, той не лъже. Само да беше посмял да излъже, щях без никакво угризение на съвестта да го излапам, ама честна дума ви давам.

— Най-обичам приказките, в които се разправя как се женя, но да има и нещо за коне — каза днес Лари Фари Шмекелари. — Сега ще ви разкажа една приказка, в която се разказва и за двете неща — колко хубаво отпразнувах моята сватба и за четири огнени коня.

Тогава живеех в страната на приказките „Бонбон Кръц-Кръц“. Там царуваше Автоматичния цар Януари. Той имаше корона от тенеке и ключе за навиване. Негова дъщеря беше автоматичната принцеса Пудриера Вилхелмине Разглобиме, на която всичко й мърдаше. Предстоеше голяма сватба. Хубавата принцеса щеше да се омъжи за Електрическия барон Хлъц-Хлъц с петволтовата батерия в гащите. Той се беше вече малко разхлопал и постоянно хълцаше. Та точно за него щеше да се омъжва принцесата.