Мариана Тинчева-Еклесия - Пътуване към вечната, осветена земя

Амин!“

В руските и гръцките манастири на Израел срещахме млади, симпатични момичета и момчета, избрани от Иисус Христос. Същото изискване за пожизнено безбрачие се изисква и в католическите манастири. Не защото Бог иска лишения от обичайното за човека семейство, а защото Христос ги свързва в ново християнско семейство. В един от православните манастири видях млада послушница, която преди да бъде въведена в монашество, везеше неголям тъмен плат с цветни конци и пошиваше думи. Попитах я какво означават думите, а тя прочете: „Твоите рани нося на тялото си, Христе.“ Онези, които могат да се отрекат от себе си заради Него, са единици.

За тях са в сила блаженствата, които човешката душа би могла да изпита в земното и небесното царство. Разбира се, че и тези Христови избраници доказват верността си чрез устойчивост при изкушения — както е бил изкушаван и Сам Той.

Винаги, когато съм чела за къпалнята Витезда при Овчи порти, за чудото на Иисус Христос, излекувал със слово болния от 38 години, съм искала да видя този извор, сравнявайки го с познати обществени басейни или бани. Не само съм искала да видя чудодейното място, а да доведа при него всички приятели, неизлечимо болни от детство. Тъй като аз не успявах да ги излекувам със слово, допусках, че при целебния извор Витезда Иисус Христос ще ги вдигне от одъра на страданието. Срещата с новозаветната къпалня в днешния Йерусалим, в дъното на която сред руини се виждаше само мътна вода до глезените на краката, разочарова очакването ми, но ме задължаваше да бъда трезва. Въпреки пресъхналите дълбини на някогашната йерусалимска Витезда трябваше да продължавам да вярвам, че водата на целебните извори по света съществува, защото Христос е жив. И Той продължава да извършва Своите чудеса чрез вода и хляб, чрез човешка ръка и милост… Както е казал Ангелът на жените при Гроба Господен: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсна; припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея…“ (Лук. 24:5–6)

В групата ни имаше жена, около петдесетгодишна, облечена винаги в черно. Неудобно беше да я попитаме защо в дневните горещини не облича светли дрехи — допускахме, че е починал неин близък. Едва след нощната литургия на Гроба Господен сутринта във фоайето на хотела тя разказа: „Имах дъщеря, която след кратко боледуване почина преди шест години. Беше студентка, навършила двайсет години и си остана на толкова. Не мога да опиша скръбта на цялото ми семейство и усещането, че случилото се не е истина, че момичето ми ще се върне вкъщи… «Виждах я» по улиците и исках да я настигна; живеех със снимките й… Шест месеца след погребението сънувах, че телефонът вкъщи звъни и съпругът ми се обажда.

Разбрах, че говори с нея и й каза, че тя трябва да превежда от английски. Аз взех слушалката, за да я чуя, попитах я защо не се обажда, а тя отговори задъхана, че е много заета. Има си нов приятел, трийсет и три годишен, с брада. Опитах се да й кажа, че е възрастен за нея, а тя уточни: С него имаме много работа — да подготвим хората за вечността! Телефонът се изключи, а аз се събудих. Бях спокойна за първи път — детето ми живее, въпреки че не го виждам.“

Подобни „обаждания“ на отминали от света покойници се случват при хора, които вярват, че техните близки са живи в невидимите владения на Бога. Тази вяра не изключва скръбта по внезапна загуба на родно дете или любим човек; не лишава от молитви и печал живите, разделени с реалния образ на любовта им. В немалко случаи Бог допуска покойният да се яви за кратко в светлинно тяло при живите (както Иисус се явява на учениците Си), за да утеши страдащите живи и да укрепи вярата им. Той наистина може да възкресява мъртви — както е възкресявал покойници на смъртно ложе и както е върнал към живот Лазар, положен в гроба преди четири дни… Но не Го прави, защото има промислителен план за всеки човек и за бъдещето на света.

Витания е била малко селце в долината между Йерихон и Йерусалим, където Христос минавал често не само заради главния път между големите селища, а и заради обичта си към семейството на Марта, Мария и Лазар. Гробницата на Лазар, подобно на много свети места, свързани с живота и чудесата на Иисус, е била разрушавана, забравяна и омаловажавана, но по Божия воля след време към нея са се отправяли милиони поклонници. В началото тя е била обикновена еврейска семейна гробница и не се е намирала така дълбоко в земята, както я намираме в наши дни — 27 каменни стъпала под нивото на съвременното селище. Дали това е автентичното място на възкресението на Лазар, питахме се, докато се спускахме.