Мариана Тинчева-Еклесия - Пътуване към вечната, осветена земя

„… Много се радваме, че сте при нас в Светия град и патриаршията. Йерусалим е свещен не само за нас, а за целия свят, за юдеи и мюсюлмани. За нас мястото е благословено с кръстната кръв на нашия Господ Иисус Христос. Затова ние имаме голямо благословение да бъдем пазители на светините в Йерусалим. В IV век тук е бил епископ Макарий, който говорил и информирал св. цар Константин за състоянието на светините. Императорът изпратил майка си св. Елена с архитекти, съветници, много пари, за да се погрижи за тези места. Първото най-важно нещо за нея е било да открие мястото на Светия кръст. След това тя започва строителство на великолепни храмове… След като построява храма на Гроба Господен, тя установява братството (ордена), който изпълнява мисията да пази светите места. Йерусалим има мисия да свидетелства за истинността на нашата Христова вяра. Никой в света не смее да оспори автентичността и истинността на местата, по които е бил Господ Иисус Христос. Защото тайната на Боговъплъщението и на спасението се съдържа в това, че Господ е станал човек заради нас. Църквата тук има мисия да свидетелства за тези истини и да евангелизира сред поклонниците. Тук няма място за метафизични спекулации.

Това ще изпитате и вие по време на поклонението ви по светите места — това е важно и значително за вас като поклонници, за да преминете от мисия по светите места до бъдещата слава на Бога. Да се излекуваме, пречистим и да получим просветлението на Светия Дух…

Приканваме ви да предадете преживяванията на вашите близки, съотечественици, деца, за да посетят и те тези места.

Ние, нашето братство, живеем в единство с Христа. Ние сме членове на голямата Христова църква. А единството и разнообразието в Христа е величието на Неговата църква. За нас главата на Църквата не е някой човек, а Христос, в Когото вярваме и Го прославяме!…“

След словото си патриарх Теофил III поднесе на всички от групата документ за поклонничество с неговия подпис. Служителите му подаряваха по един ключодържател с чудотворната икона на Св. Богородица и по две големи цветни снимки:

Гроба Господен в Йерусалим и Негово светейшество Теофил III, патриарх Йерусалимски, в годините, които Бог е отредил той да Му служи на трона в тази Патриаршия.

Сред множеството храмове извън стария Йерусалим, свързани с мисията на Иисус Христос в града, в паметта на поклонника се събира твърде много информация от библейската история и съвремието. Освен това религиозната столица на Израел през последните петдесет години се е разпростряла толкова, че границите между някогашните селца и хълмисти райони са заличени. Йерусалим е нараствал, като е свързвал чрез домостроителство и съвременна промишленост някогашни селища.

От външната страна на крепостната стена, изградена през XVI век от Сюлейман Великолепни, пред Дамаската порта бяха събрани разноезични групи за пешеходна обиколка на стария град. На малките мюсюлманчета, седемдесетгодишни, екскурзоводът разпалено разказваше за подвига на мюсюлманските завоевания в Израел и техните светини. На друга група от Англия екскурзоводката обясняваше, че през тази врата е влязъл Иисус Христос в Йерусалим, от нея започва „Пътят на страданията“; счита се също, че оттук е излязъл апостол Павел на път за Дамаск и мисията му… И при акцента на различните важни събития всички поклонници, големи и малки, очакваха нетърпеливо да се срещнат със светостта на своята вяра, събрана в отломки и храмове в стария град зад крепостната стена.

Манастирът „Кръвната нива“ се намира на място извън пределите на някогашния Йерусалим. Тук са били заровени трийсетте сребърника, хвърлени в храма след разкаянието на Юда Искариотски. „Първосвещениците прибраха сребърниците и казаха: не бива да се оставят в църковния ковчег, защото са цена за кръв. И като направиха съвещание, купиха с тях грънчаревата нива, за да погребват странници, затова и до днес тая нива се нарича кръвната нива…“ (Матей 27:6–8).

Храмът „Кръвната нива“ е на височина. В него има и скална пещера, откъдето апостолите са се разбягали поради страх, щом узнали, че Христос е предаден. В дола жителите на града са хвърляли някога боклука си. От него се разнасяли огън, дим, зловоние, напомнящи описанието на огнената геена, та мястото се считало нечисто, прокълнато.

На хълма в пещерата след шейсетгодишно подвизаване в юдейската пустиня в IV век пристигнал свети Онуфрий Велики. Той толкова дълго се молил на Бога да отмени гнева Си към прокълнатото място, че от скалата избликнала чиста вода… От нея вярващите християни си наливат с молитва.