Мариана Тинчева-Еклесия - Пътуване към вечната, осветена земя

Още докато върви от входа по главната алея, посетителят вижда дървета с малки табели в пръстта. Написани са имената на хора, помогнали за спасяването на евреи от хитлеристкия геноцид 1939–1945 г. Тези хуманни личности от различни националности, с различно обществено положение, ранг, заслуги, съвест са наречени от признателните евреи Праведници на човечеството. С радост открихме дървото и името на Димо Казасов, удостоен с други 12 доблестни българи, между които митрополит Кирил Пловдивски, митрополит Стефан софийски и Димитър Пешев, помогнали да бъдат спасени около 50 хил. евреи, живеещи по време на войната на територията на България… След това продължихме към огромната зала, възпоменаваща имената на концлагерите, където са убивани хората с жълта звезда… Стените са изградени от огромни естествени камъни, а на пода, в отломка от изгорен метал около вечно горящия огън на незабравата, са изписани имената на концлагерите. Мракът, музиката, обстановката възбуждат размисли, от които човешкият ум се озадачава. И като не може да даде отговор, съвместим с любовта на Твореца към хората, вдига очи към небето с въпрос: „Защо все още някъде по света съществува военна престъпност, Господи?“

Кратка утеха и отговор на бликналата мъка по жертвите дава цитат, написан върху дипляната „Християнски приятели“ от Йад Вашем: „На тях ще дам в дома Си и в стените Си място и име по-добро, нежели на синовете и дъщерите; ще им дам вечно име, което няма да бъде изтребено.“ (Исаия 56:5)

Втората зала на нашето посещение беше потискаща и разтърсваща до сълзи — тя е посветена на милион и половина деца до десетгодишна възраст, загинали по време на геноцида! От светлината на слънчевия ден поклонникът влиза в мрак с осветени стари снимки и живи „звезди“ — вечно запалени свещи в нощното небе. Траурна музика, идваща като че изпод земята, на фона на която се възпоменават имената на невръстните и тяхната възраст — тригодишен, осемгодишна, седемгодишен, девет… Който и да си, какъвто и да си — плачеш в тези няколко минути и ти се струва, че си вървял години назад във времето — до смъртта на малките мъченици.

Мислиш какво би извършил, ако това са твоите деца, твоите внуци?… Затова устните неволно се отварят за молитва към Всевишния вън: „Никога повече, на никое земно място да не се повтори Холокостът, Господи!“

Небето над Йерусалим наистина понякога напомня тленната жертва на земния свят в името на по-високата вяра, че след смъртта човешката душа се възнася за спасение към Твореца, който ни я дарява. И там започва вечният живот на онеправданите, на праведните, непорочните, оскърбените…

В автобуса съобщиха, че имаме радостна вест — ще ни приеме Йерусалимският патриарх Теофил III и ще ни раздаде църковни свидетелства за поклонничество, известни в миналото като документ за хаджия. Зарадвахме се. Малко православни групи от хиляди пристигащи в Светия град се удостояват да влязат за среща с Негово светейшество.

По време на византийската епоха от пети до седми век в юрисдикцията на Йерусалимската патриаршия са се намирали пет митрополии със стотици манастири, хиляди църкви и всички свети места. През тези години християнското население на Палестина е надхвърляло милиони. Патриаршията днес остава официален орган на управление и се намира в стария град на пет минути пеша от Гроба Господен. Тук мраморът е изваян, блестящо полиран; подът е с цветни мозайки…

Трябваше да почакаме в преддверието, тъй като патриархът на Йерусалим имаше делова среща. После ни въведоха в огромната гостна, уютно подредена за петдесет-шестдесет човека.

Върху престола е креслото с извезан герб: корона, Божи гроб, а долу са избродирани ключовете — символ на апостолска приемственост. Донесоха ни сок и шоколадови бонбони, а докато чакахме по места, временно идваха млади гръцки монаси, служители в Патриаршията… Мислех за тежката съдба на всеки, който носи короната. Този човек тръгва от смирението и послушанието, за да стигне до сила и власт, с много почит, но и с много тревожни нощи. Както свидетелства историята, понякога на светата земя се създават конфликти, външни набези, разруха… И цялото напрежение се стоварва сякаш върху носителя на короната с въпрос: „Защо е така?“

Станахме на крака, за да посрещнем Негово светейшество в служебно одеяние, було, жезъл… Поздрави ни на английски, после седна в стола, за да ни разкаже най-важното за Патриаршията и да отправи своя благослов.