Мариана Тинчева-Еклесия - Южният кръст над Африка

И до днес някои африкански скулптори, подобно тези отпреди десет века на културата Ифе, предпочитат камъка като материал за произведенията си. В древността се е вярвало, че „всеки човек в минали времена е бил създаден от камък“. Такова е било обяснението за произхода в онези места на древна Ойо (Нигерия), където е имало камъни, от които са били изграждани дворци и храмове с каменни скулптури.

Там, където камъкът липсва като природен материал, художниците са правили изображения от глина, тъй като са считали, че човекът е сътворен от пръст, в която са заложени различните му земни преживявания . Тази вяра е сходна с митологичната представа на гърците в древността за боговете на Олимп, но и се отличава от нея. За това, че човекът е сътворен от пръст (и дух), се говори и в книга Битие, Първа глава на Библията. В африканското племе йоруба през X век е познат и бог Иешу. В Израел до днес с име Иешу се назовава Иисус Христос… Това са само част от истините и загадките, на които не можем да дадем еднозначен отговор.

Африканските художници най-често се стремят да отразяват в своите произведения красотата на душата — основна черта в европейското християнско изкуство. Бог е изобразяван в различни човешки образи по прилика с онези в племето, които живеят наоколо. Затова в Африка Христос често е изобразяван като негър. Как иначе би могъл да си го представи човек без телевизор и интернет?

Едва на третия ден научих за възрастна местна пророчица Кинга, при която отивали и бели. Разбрах, че живее в колиба край малко селце, на три часа път пеша от Хараре. По разказите на очевидци и хора, които са я посещавали, тя би трябвало да има пророчески дар. Много хора приемала по различни въпроси и отговаряла, като гледала в дъното на съд с вода, подобен на нашите кратунки. Любопитството ми се разгоря и почти бях решила да отида при нея. Но ме спря отново бариерата на словото — не бих могла да общувам пълноценно с нея. Пък знаех, че духовните дарби не се изучават, не могат да се обясняват — те са загадка свише. По отзивите на хора, посещавали осемдесетгодишната Кинга през последните тридесет години от живота й, тя наистина е харизматична личност, предсказала им е случки, които след това са се сбъднали в техния живот. Предрекла е също важни дати и събития в обществото на Зимбабве.

Анимизмът като вяра е значително по-различен от многобожието на древните гърци и римляни, които са имали отделни богове за любовта, слънцето, войните, справедливостта, виното, плодородието… Библейското откровение на Вечносъществуващия: „Аз изпълвам всяка плът“ отчасти потвърждава, че Неговият дух наистина изпълва цялата видима и невидима вселена, съставена от необозримо множество частици, съставляващи и материалния, и духовния свят. Дали камъните, дърветата, водата имат своя душа, сходна с човешката, местните хора „доказват“ чрез случаи и примери от своя живот. Докато пътувахме към водопада Виктория, над реката, която течеше в подножието на скалист хълм, имаше въжен мост. Преминаването му е тръпка, защото над най-голямата дълбочина той така заплашително се олюлява към водата, че в главата нахлуват черни мисли. В края на моста беше коленичил негър от местното малко селище; до него се виждаше багаж, който трябваше да пренесе над водата. Макиро гледаше реката и се молеше на нейния дух да му помогне в преминаването на другия бряг. Когато бавно, съсредоточено премина, той отново коленичи с лице към водата за благодарност. Тук го попитахме и негърът обясни, че тя (реката) е жива като него, може да помага или да „грабва“ хора. Веднъж преди преминаване той забравил да й се помоли, затова се обърнал във водата, от което едва не загинал… В това вярваха и поселниците отвъд реката…

В моя пътеписен дневник от Африка има важно кратко съобщение за вярата и пътя й към хората. През 2002 г. най-строгият ислямистки режим в Хартум, Судан, награди с титлата „Доктор хонорис кауза“ сестра Калиста Коци, мисионерка от католическия орден на Христос за това, че по време на тежка обширна епидемия е спасила от смърт хиляди судански деца.

В тази истина няма догматика, канони, правила, запазващи Църквата. Такава е великата сила на саможертвата и любовта, която не се изразява с думи.

1987–2002 г.

© 2009 Мариана Тинчева-Еклесия

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11468]

Последна редакция: 2009-05-02 11:20:00