Мариана Тинчева-Еклесия - Южният кръст над Африка

Новата история на Африка и разпространението на християнството в нея започва от средата на XVIII век, когато започва търговията с роби. С нея постепенно се оформя триъгълник за обмен между Европа, Америка и земята на робите негри. Изчезват цели местни племена, разрушават се градове и селища, центрове на местни напреднали цивилизации. Със завоевателите на континента, открили в африканските земни недра богати находища на злато, диаманти, рудни изкопаеми, пътуват католически и протестантски мисионери, които носят вярата в Иисус Христос. През 1868 г. католическите отци на Светия Дух основават мисия в днешна Танзания. На тяхно място през 1878 г. идват белите братя на кардинал Лавижри.

Към края на XIX в. (статистика от 1895 г.) в страната са се установили общо около триста мисионери. Белите хуманисти имат за цел да се спре търговията с негри, като се замени с „разрешена търговия“ със селскостопански продукти. Немецът Крапф тръгва през 1837 г. от Занзибар, изследва Кения с нейните природни забележителности и население. Чарлз Ню създава зад Момбаса първата методистка мисия. Легендарният Ливингстън обикаля с камилски кервани Централна Африка от Кап до Ангола и днешните земи на Конго. В продължение на 30 години (1842–1872) той е воден от желанието да спре търговията с роби и да наложи сред местното население нови полезни дейности, навици, вяра. Така племето ибо в Нигерия, неподатливо на усилията на мисиите, започнали дейност още през 1857 г., по-късно започва масовото си покръстване по селата. Но сред други племена, обезкръвени от робството, озлобени от грубото отношение към тях, местните негри трудно могат да приемат религията на любовта.

Едва когато започват да се изграждат болници и европейски лекари помагат по време на епидемии, суша, висока смъртност, местните негри приемат с вяра и „ангелите на Христос“. Единайсет болници в Западна и шест болници в Екваториална Африка, обслужвани от френски военни лекари от края на XIX век до началото на Втората световна война, са прегледали и са помогнали на близо четири милиона африканци, една пета от населението на континента по онова време.

В британските протекторати броят на леглата за африканци е нищожен; медицинските грижи в отдалечените райони се осигуряват в импровизирани пунктове. Само белгийските дружества организират лагери с добро медицинско оборудване, което поставя в първите десетилетия на XX век началото на нова социална политика в полза на местните хора.

За да бъде преподавана и изучавана една религия зад граница, се изисква грамотност от нейното население. До 1939 г. в Британска Западна Африка образованието е привилегия за незначително малцинство. Там началното училище е в ръцете на протестантски мисионери и се осигурява на местния език.

Всяка територия има няколко средни училища, а в цялата Западна Африка има три висши учебни заведения, които подготвят учители и специалисти за различни райони.

Животът на европейските мисионери в Африка никак не е лесен — те наистина са Христови пратеници в горещи места, където трябва да бъдат свидетели на крайно нисък жизнен стандарт, бедност, болести, смъртност. Често ислямизираните райони се противопоставят на евангелизацията по-активно, отколкото местните племена с анимистична представа за Бога. Така или иначе новите европейски мисионери трябва да дадат отговор за потисничеството и неправдата, което техните административни представители налагат в Африка.

Както навсякъде по света Бог се свързва със светлината, с по-добър живот във всички негови проявления. С изграждането на железопътни линии и шосета вече се предотвратяват най-тежките пристъпи на глад по време на суша, а това е добър отговор за Божията грижа, проявена чрез европейците към местните племена. Затова в средата на XX век белгийските мисии декларират 5,4 млн. християни (от тях 80% католици).

Тези новоповярвали африканци, приели Христос, са обгрижвани духовно от шест хиляди европейски мисионери и от голям брой африканци — петстотин свещеници и двайсет и пет хиляди и петстотин катехети, първи приели вярата.

При голямото разнообразие на религиозните традиции в християнска Европа нормално е да се очаква по-голямо разнообразие сред християнството в Африка. От първото ми пътуване до Ангола през 1987 г. вече имах впечатление за духовния колорит от църкви и местни вярвания, така преплетени като ритуали, че трудно могат да се различат. В малкото храмове в Луанда служеха и европейски мисионери, и посветени в духовен сан от тях негри. Езикът на вярата? Панафрикански: смесица от езикови понятия на местното племе с езика на господстващата колониална държава на съответната територия: — в Конго и Сенегал — френски, в Южна Африка — английски, в Ангола — португалски, в Намибия — немски… В големите градове с християнско (или мохамеданско) изповедание има църкви и джамии, в тях се говори ясно за Христос или Мохамед. Но в малките селища и колиби, където не минават пътища, коли, чуждоземци — вярата във всемогъщото Същество се изразява чрез заклинания, танци край огъня, чрез песни и викове, отправени към Него…