Мариана Тинчева-Еклесия - Докосване до мечта

Срещите започнаха два дни преди празника. На 19 ноември следобед отпътувахме с йеромонах Антим, игумен на Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“ към читалището във Вършец. Тук въпреки студа дойдоха много ученици, родители, свещенослужители. Словата за празника бяха кратки, излизаха с пара пред светлините на прожекторите и бяха насочени към любовта, търпението, запазването на съвременното християнско семейство. На следващия ден продължихме към Монтана. Храмът беше препълнен за Божествената литургия и за радостта на празника, освещаващ родители и деца в едно семейство. По обед отпътувахме към читалището в Лом, пълно с ученици. Те вече знаеха за Мариам, тригодишна въведена в йерусалимския храм, за да остане за поучение в благочестие от най-ранна възраст…

По мръкнало се отправихме към Видин. Когато влязохме с колата в града, митрополит Дометиан предложи да минем първо край сградата на катедралния храм „Св. вмчк Димитрий Мироточиви“, чиято фасада преди месец била обогатена с нощно осветление. Храмът изглеждаше импозантен, недосегаем, небесен… Извиках от вълнение, а владиката каза:

„Утре след причастния тропар на литургията вие ще говорите за християнското семейство от амвона.“

Дъхът ми спря от смут и страх — как така ще говоря от амвона в този огромен храм? Какво ще кажа на хората? Ами забраната на апостола — жена да не говори в църква? Това „мото“ бях чувала от свещеници и мисионери стотици пъти…

След минута благодарих за доверието и признах, че не съм достойна за подобна чест; по-добре е да говоря по време на ранната следобедна среща в читалището. Дядото ме окуражи:

„Сигурен съм, че ще се справите, но до утре ще решите сама.“

В хотела до среднощ не заспах — откъде настъпиха изненадата и страхът за амвона? По някое време се сетих — Бог, Който записва всичко, включително и въпросите ни в Книгата на живота, ми дава отговор на недоуменията през годините — защо жената е толкова грешна, че няма право да докосне вратата на олтара? Нали тя е майка и на момчетата, които след време стават достойни свещенослужители? Тя ги кърми, възпитава, направлява… Не мислех, че нейната „нечистота“ е великата тайна за недостойнството й да говори или да пее в храма. Но заедно с това удивление не страдах от забраната.

Съзнавах, че неслучайно Бог е пожелал да се въплъти по плът в женска утроба — Той би могъл да сътвори Месия от Своето небитие, тъй както е сътворил първите хора… Нали жената все пак е човек, чрез който идва светът.

До полунащ се молех на Иисус Христос да не се отказвам от словото в храма, а да кажа онова, което е по Негова воля.

В църквата за празника бяха събрани стотина човека. Митрополит Дометиан водеше празничната богослужба в олтара; след причастния тропар погледна към мен. Дадох знак, че не съм се отказала и той съобщи, че ще говоря. Заех мястото, поздравих всички, но после не говорех аз. Беше Онзи, за Когото няма забрани и бариери; Онзи, Който изпълва мислите и сърцата ни, щом сме повярвали в Него и сме го избрали за свой водач. След думите се оттеглих в служебната стая, защото не знаех какво съм казала; дали е стигнало до сърцата на мъже и жени, събрани под купола. Все пак за мен това беше докосване до мечта…

На обед владиката съобщи, че от 17:30 ч. сме поканени за разговор във Видинската телевизия, която ще излъчи предаване за празника Въведение Богородично и съвременното християнско семейство… В студиото се чувствах спокойна.

От истината за нашето ново битие бях прозряла, че новият амвон, от който масово се разпространяват слово и събитията на XX и XXI век, е микрофонът, обективът, екранът…

Оттук идват и опасенията на много богослови: какви семена ще посее новият проповедник, щом се слуша и възприема от милиони хора в различна възраст?

Следващата година за празника Въведение Богородично и Деня на християнското семейство отново се докоснах до мечтата си — бях поканена в храма на Видин.

От началото на март 2007 година имах възможност да живея и работя като екскурзовод в Клисурския манастир „Св.

Кирил и Методий“, където няколко пъти на ден в храма говорех за историята на християнството, пътя му сред славянските народи; вярата в Божието всемогъщество, продължаващия живот на душата в небесното царство… Сред мнозинството само двама мъже изказаха недоволство, че жена говори за Бога в храма. Ала радостта от срещите с хиляди гости и вярващи не помрачи душата ми. Бог позволява на всички живи същества да Го обичат, да Го възхваляват, да Му благодарят.