Чарлз Дикенс: Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)

Официалната вечеря беше превъзходна — масата беше украсена с четири замъка от небетшекер, много красиви до момента, в който се разтопиха, а то беше в самото начало; сервирана беше и една воденица с един-единствен недостатък — колелото се въртеше така, че заля покривката; освен това имаше всякакви птици и езици, плодове с крем и бишкоти, салата от омари, консервирано говеждо и какво ли не. Дребничкият Китърбел непрекъснато настояваше за още свободни чинии, а те все не идваха, при което джентълмените, които се нуждаеха от тях, казваха, че няма значение, защото ще използуват тези на дамите; мисис Китърбел пък се възхищаваше от тяхната галантност; зарзаватчията търчеше насам-натам и си мислеше, че седемте шилинга и шест пенса ще му излязат през носа; младите госпожици не хапваха почти нищо, от страх да не ги помислят за неромантични, а омъжените дами ядяха колкото се може повече, от страх да не останат гладни; виното се лееше, а разговорите и смехът не секваха дори за миг.

— Моля за тишина! — извика мистър Китърбел, като се изправи изключително тържествено от мястото си. — Скъпа (това беше отправено към съпругата му, която се намираше на другия край на трапезата), погрижи се да налееш вино в чашите на мисис Максуел и майка си, както и на омъжените дами. Надявам се, че младите джентълмени ще обслужат госпожиците.

— Дами и господа! — каза Дългия Дъмпс с погребално скръбен глас и се надигна от мястото си като призрака в „Дон Жуан“. — Бъдете така любезни да напълните чашите си. Бих желал да вдигна тост.

Настъпи гробна тишина, чашите бяха напълнени и всички придобиха сериозен вид.

— Дами и господа — продължи бавно и зловещо Дъмпс, — аз… (Тук мистър Дантън изимитира два високи тона на френски рог, с което опъна нервите на оратора и накара слушателите да се превият от смях.)

— Тихо! Тихо! — викаше дребничкият Китърбел, като се стараеше да подтисне смеха си.

— Тихо! — извикаха и останалите джентълмени.

— Дантън, мирувай! — провикна се един от неговите приятели, който седеше на другия край на масата.

— Дами и господа — поде отново Дъмпс, след като се посъвзе, макар че не беше чак толкова смутен, защото по начало си го биваше да държи речи, — в съответствие с установения в подобни случаи обичай, доколкото ми е известно, аз, като един от кръстниците на младия мистър Фредерик Чарлс Уилям Китърбел — тук гласът на оратора потрепна, понеже си спомни за чашата, — мога да си позволя да вдигна тост. Едва ли е нужно да казвам, че пия за здравето и щастието на този млад джентълмен, който е виновникът за това тържество — първото през неговия все още кратък жизнен път. (Аплодисменти.) Дами и господа, не бихме могли и да си помислим дори, че нашите приятели тук, на които искрено желаем само добро, ще изкарат живота си без всякакви изпитания, мъчителни страдания, големи нещастия или тежки загуби. — Тук старият мошеник замълча и бавно извади от джоба си огромна бяла кърпичка. Няколко дами последваха неговия пример. — Това, което им пожелавам най-чистосърдечно и за което най-горещо моля бога, е да се отложат тези техни премеждия колкото е възможно за по-късно, (Силни хлипания откъм бабата.) Надявам се и ми се иска да вярвам, дами и господа, че невръстното дете, чиято кръщавка сме се събрали да отпразнуваме, няма да бъде изтръгнато от обятията на своите родители от преждевременна смърт (няколко батистени кърпички влязоха в действие) и че младото му и засега несъмнено здраво телце не ще бъде стопено от неизлечима болест. (Тук Дъмпс изгледа всички с тържествуваща язвителност, тъй като сред омъжените жени беше настанало голямо вълнение.) Надявам се, ще се присъедините към пожеланията ми той да порасне и да стане опора и утеха за своите родители. (Разнесоха се викове: „Браво!“, „Браво!“, а от страна на мистър Китърбел — силно хлипане.)! Но ако пожеланията ни не се сбъднат, ако той забрави след време своя синовен дълг, ако родителите сами изпитат горчивата истина, че „неблагодарното дете е по-коварно и от змийски зъб“…

Тук мисис Китърбел, притиснала кърпичка към очите си и придружена от няколко дами, изхвърча от стаята и изпадна в истерия в коридора, като остави благоверния си съпруг в не по-добро състояние и по този начин засили впечатлението в полза на Дъмпс — в края на краищата хората обичат силните емоции.

Едва ли е необходимо да добавяме, че този епизод наруши хармонията на вечерта. Подсладеното вино, бонбоните и сладкишите бяха изместени от далеч по-търсените в момента оцет, амоняк и студена вода. Мисис Китърбел беше отведена незабавно в стаята си, музиката стихна, флиртовете секнаха и гостите започнаха да се разотиват. Дъмпс си тръгна още в началото на суматохата и се отправи пеш към къщи с лека стъпка и доколкото това можеше да се каже за него, с олекнала душа. Хазайката му, която спеше в съседната стая, беше готова да се закълне, че го е чула да се смее по характерния за него начин, след като бил заключил вратата зад себе си. Това нейно твърдение обаче е толкова невероятно и само по себе си е толкова абсурдно, че до ден-днешен никой не й е повярвал.