Мариана Тинчева-Еклесия - Белите лястовици ((Миниатюри))

Взех ключа на храма, отворих вратата, прекосих по пътеката с килима, а през цялото време в душата ми се бореха два въпроса: кое е по-силният грях: да не изпълня желанието и да я излъжа, че съм поставила цветята пред разпятието, или… да получа отговор на много пъти задаван и безответен въпрос: „Какво ще се случи, ако една жена пристъпи прага на олтара?“

Малката, тясна вратичка на иконостаса беше отворена. Пристъпих, влязох в забраненото за жена място, докоснах масата с разпятието в очакване, че ще се случи чудо, което ще ме сгромоляса на пода и повече никога няма да изляза от тук… Но нищо подобно не ме сполетя. Произнесох в полушепот кратка молитва, навярно най-дълбоката и прочувствената в сърцето ми; положих зюмбюлите пред разпятието и излязох.

Като се върнах в стаята при майка Марина, опитах се да разкажа какви мисли вълнуваха малката ми душа. Игуменката само слушаше, поклащаше глава, усмихваше се едва доловимо и в края каза: „Това ще бъде последният ти урок от мен.“

След два дни премина в отвъдния свят, където истините се гледат лице в лице и отговорите на човешките ни въпроси навярно са непотребни.

© Мариана Тинчева-Еклесия

Източник: http://bezmonitor.info/

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10445]

Последна редакция: 2009-02-10 15:10:00