Уилям Тен - Куриерът

— А как е с книгите? Химия, физика? Промишлени методи? Какво имаш вкъщи?

— Аз не живея в къща. И не уча по книги. Нашето обучение е хипнотично.

Кипвах! Милиони долари се изплъзват от ръцете ми, а не мога да направя нищо! Момчето ще си тръгва, видя всичко (даже истински жив хищник грабител!), а сега — чупката, да се самоизявява! Трябваше да намеря някаква кукичка.

— А къде е твоят хронодром? Имам предвид къде се намира тук, при нас?

— В Централния парк, близо до входа.

— Имаш ли нещо против да погледам как ще се върнеш обратно? Или може би ще се върнеш напред…

Нямаше нищо против. Отидохме в западната част на парка, после свихме по една тясна алея. Още стисках в ръце кутията с боята и тя направо ми пилеше по нервите. И това ли ще е цялата ми далавера?

Момчето трябваше да говори, да говори… Все нещичко ще изплюе.

— А какво правителство имате? Демокрация или монархия?

Момчето така се разкикоти, че ми идваше да му шибна един шамар. Аз, така да се каже, губя планини от мангизи, а той се хили като че ли съм цирков клоун! Наговори ми цяла купчина умнотии, но единственото, което схванах, бе, че „всичко това е в далечното минало и няма абсолютно никакво значение“. Ругаех се на ум и бях готов да се захвана за всяко нещо.

— … Ще получа пета степен на отговорност. После са изпитите, много са трудни. Даже тенденсорът не винаги помага.

Трепнах като ужилен.

— А какво е тенденсор? Какво прави?

— Анализира тенденциите. Тенденциите и ситуациите в развитие. Всъщност е статистически анализатор, портативен и много удобен. Но примитивен. От него научавам въпросите, които ще се паднат на изпита.

Бяхме стигнали до нисък каменист хълм и различих слабо синкаво светене между камъните.

Ърнест се затича към камъните. Хукнах подире му. Трябваше да стисна времето за гърлото! Този тенденсор… Може би пък точно това ми трябва?

— Слушай, Ърнест — попитах, задъхвайки се. — Как работи този твой тенденсор?

— Много просто. Въвеждаш данните — има клавиатура, а той анализира и дава най-възможния резултат или предсказва тенденциите за развитие на събитията. Е, хайде, мистър Блин, довиждане.

И пое към синкавото светене. Хванах го за ръката и го дръпнах.

— Не ме пипайте! — изпищя момчето.

— Извинявай, повече няма. Виждам, че си добро момче. Какво ще кажеш да ти покажа една наистина голяма афера? Искаш ли да видиш как прилапвам някоя международна корпорация? Тази работа съм я замислил отдавна, но заради теб не мога да я ускоря. Бих искал да видиш как работи един истински хищник грабител. Само с този твой тенденсор мога да преобърна нещата и да ги ускоря. Ех, какво зрелище ще бъде! Изгарят стотици банки, натискам конкуренцията в ъгъла, инфлация, дребните спестители — до шията! И всичко това ще видиш със собствените си очи! Ако пък донесеш твоя тенденсор, ще ти разреша да ръководиш лично „натрупването на капитала“.

Очите на момчето пламнаха.

— Е-е, това вече е страхотно! Сам да участвам в огромна финансова битка! Но пък е рисковано — ако ме хване моята настойничка…

— Е, както искаш. Правя го за теб, защото си добро момче. Мислех, че искаш да стигнеш далеч. Но и ние, хищниците грабители, си имаме гордост. Не на всеки куриер бих възложил да ръководи натрупването на капитала. — И се обърнах уж да си тръгвам.

— О, мистър Блин — момчето изтича отпреде ми. — Аз много ценя вашето предложение. Но е някак рисковано. Обаче „опасността е солта на живота“ за вас, така ли беше? Добре де, ще донеса тенденсор. Много ми се иска да видя какво ще стане. Само не започвайте без мен.

— Добре, но ти побързай.

Кимна и потъна в синкавата мъгла. Сложих кутията с боя на тревата и се замислих. Какви възможности се откриват! Предвиждаш борсовите курсове, деловите сделки, развитието на отделните отрасли. И всичко на всичко — пъхаш в машинката фактите, например финансовите вести от някой ежедневник, и край — греби мангизите с лопата!

Отидох до синия облак и го докоснах — като каменна стена. Момчето не ме излъга, наистина не мога да се напъхам вътре.

Мъглата се разсея, от нея изскочи Ърнест със сива кутия с клавиатура, като на пишеща машина. Грабнах я от ръцете му.

— Как работи?

— Моята настойничка… Видя ме — задъхано рече той. — Надявам се… да не ме е видяла… че отивам на хронодрома. За пръв път… непослушание… незаконно ползване…

— Добре, добре, успокой се — прекъснах го аз. — Как работи?

— Клавишите. Печаташ фактите. А резултатите се появяват тук, на екрана.