Уилям Тен - Мостът на Бетелгейзе

Разбирате ли какво имам предвид? Това общуване ми досади твърде бързо, затова предпочетох да се занимавам със собствените си дела.

Правителството ми даде месец за подготвителна пропаганда. Първоначално се опитаха да ме принудят да свърша всичко за две седмици, но аз се запънах и заявих непреклонно, че минималният срок за провеждане на рекламна кампания е поне петкратно по-дълъг. Накрая ми дадоха месец.

Внимателно им обясни това, Алварес, искам да разберат пред каква задача бях изправен, като се имат предвид всички години, през които по кориците на сензационните списания бяха показвани цветни изображения на апетитни жени, заплашвани от слузести страшилища; и като се прибавят към тях филмите на ужасите и романите, описващи нашествия на въображаеми седмоглави инопланетяни, както и комиксите от неделните приложения на вестниците. Ето с това трябваше да се преборя, както и с всички дълбоко вкоренени предразсъдъци.

Да не говорим за потръпването, което предизвиква дори споменаването на думата „червеи“ и вечното недоверие към „чужденците“, даже към тези от човешката раса; за суеверния ужас от всякакви същества, у които от пръв поглед не се вижда подходящо място, където би могла да е разположена душата им.

Троусън ми помогна да събера екип, който да напише научните статии, от които се нуждаех, а аз сам намерих хората, които да ги подпишат с подходящи псевдоними. Доста от готовите за печат набрани материали бяха изхвърлени, за да се освободи място в списанията за истории на тема „Колко много биха могли да ни изпреварят извънземните същества по пътя на еволюцията, колко по-етични са в състояние да бъдат и колко са по-напредничави по отношение на съблюдаването на праведния начин на живот“. В много вестници и списания едновременно се появяваха статии със заглавия от рода на: „За скромните гадини, които лазят из нашите градини“ и „Състезанията с охлюви — най-модерния и изключително зрелищен спорт за зрителите на новото време“. Медиите се напълниха с толкова материали на тема „Фундаменталната целокупност на всички живи същества“, че аз започнах да се чувствам неудобно дори когато не си позволявах нещо повече от вегетарианска вечеря. Спомням си, че чух за значително увеличение на консумацията на минерална вода и витаминозни хапчета…

И всичко това ставаше, без в средствата за осведомяване да се промъкне дори и една думичка за онова, което действително се беше случило. Наистина някакъв вестникар пусна остроумен и тайнствен материал за това, че някой търсил месо из магазините и най-накрая го намерил на летящите чинии, но след като го привикали на половинчасова оживена дискусия в отдавна неизползвана стая за вземане на отпечатъци, желанието му да пише повече на същата тема бързо се изпарило.

Най-сериозен беше проблемът с видеошоуто. Не мисля, че щеше да бъде готово навреме, ако зад мен не стояха финансовите възможности и влиянието на правителството на Съединените щати. Така че, въпреки всички трудности, една седмица преди официално обявената дата, видео-шоуто и комиксите за илюстрованите подлистници бяха навлезли в процес на продуциране.

За работа върху проекта бяха ангажирани четиринадесет или повече от най-обичаните комедийни писатели, без да броим тълпата илюстратори и университетски психолози, които обединиха усилията си, за да създадат с пот на челата прекрасните малки рисунки. По-късно те бяха използвани като основа за изработване на куклите за телевизионното шоу и не мисля, че някога въобще е било създавано нещо, по-наситено с ловки приумици, за да се спечели симпатията на публиката, от това шоу, наречено „Енди и Денди“. И то наистина стана популярно шоу.

Двата измислени охлюва бързо си завоюваха място в самото сърце на Америка. Те покоряваха всички като вирусна инфекция. Само след две седмици всички говореха единствено за техните антропологични странности, повтаряха само техните остроумия и един друг се подсещаха да не изтърват следващата серия. („Не трябва да го пропускаш, Стив, а и не можеш — излъчва се по всички канали. Точно след вечеря.“) Освен шоуто бях осигурил и някои съпътстващи аксесоари: куклите „Енди и Денди“ предназначени за момиченцата, скутерчетата-охлюви за момченцата, всичко — от рисунките върху чаши за коктейл до ваденките. Естествено, много от тези играчки бяха пуснати на пазара едва след излъчването на Голямото Съобщение.

Когато предавахме на вестниците готовите за печат материали, ние им „подсказвахме“ какви заглавия да използват. Предлагахме им да изберат от един списък с Десетина варианта. Дори „Ню Йорк Таймс“ беше принуден да изкрещи: „ИСТИНСКИТЕ ЕНДИ И ДЕНДИ СЕ СПУСНАХА НА ЗЕМЯТА ОТ БЕТЕЛГЕЙЗЕ“. Под това заглавие вестникът на четири колони помести снимка на популярното русо бебе-модел Ан Джойс заедно с охлювите. Бебето Ан специално беше докарано със самолет за снимките в Холивуд. На снимката тя стоеше между двата охлюва, хванала във всяка от пълничките си ръце по един ствол, притежаващ око.