Г. Тение - Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)

С движение на влюбен Марино прегърна с ръце девойката и я целуна по челото.

— Колко хубава си станала, мило дете! — каза той с нежен глас, докато Анунциата не намираше думи да изкаже вълнението на сърцето си. — Едва те познах!… Ти се молеше; благодареше на Св. Богородица за своето спасение!

— И за вас се молех, Марино, за вас, моя спасител! О, как да ви докажа признателността си за тази геройска постъпка?

— Като обичаш малко своя стар другар. Но ела — подзе Марино, хвърляйки безпокоен и мрачен поглед към морето, — ела в нашата малка къща! Баща ти там ли е?

— Татко отиде с трима другари да ви търси. Той се безпокоеше за вас и… Боже мой! Аз още нищо не съм видяла. Какво ви се е случило?

— Нещо недобро, Анунциата. Но да не разваляме с ужасни видения първите моменти от нашата среща. Ела, дай си ръката: хайде, както в добрите стари времена, един до друг, към вас. Прозорецът е осветен; той е като едно око, което ни смига и ни кани… Ето ме отново върнал се между вас, в малкия хубав роден остров. И ако другите не ме посрещнаха приятелски, то добрият Андрея, твоят баща, го направи… и ти също щеше да го направиш, Анунциата, ако не бях те намерил безжизнена…

— О, старият Тонино също се радва много на вашето завръщане — прекъсна го младото момиче, докато двамата вървяха ръка за ръка към къщата. Зиани е също твърде доволен. Вие го познавате, нали? И Пиетро също се осведоми с въодушевление за вас.

— Пиетро, морякът на Андрея, който му помага в риболова?… Ето това ме учудва, Анунциата, тъй като някога той ме гледаше злобно, когато ти скачаше да ме посрещнеш и когато се показваше така дружелюбна към мене… Знаеш ли? Аз вярвам, че той те ревнуваше от мен, добрия Пиетро… И той има основание да ми завижда сега, когато притежавам твоята любов, мило дете!… Тук, на прага на колибата ви, дай ми една сърдечна целувка, твоята първа любовна целувка, Анунциата!

Марино обгърна с ръцете си гъвкавата талия на поруменялата девойка и целуна червените й устни; после влезе заедно с нея в голямата стая и седна върху един от старите столове с високи облегалки.

Анунциата зае място до нозете му, върху една ниска пейка. Тя повдигна към него очите си, в които безпокойствието се примесваше с радостта. Учудвам се колко е станал мъжествен, силен и красив младият пътешественик през време на дългото му отсъствие.

Той й разказа как отишъл в Испания, после в Сицилия, след това бе заминал за източната част на Средиземно море, бе видял Крит — големия ориенталски остров и бе пил на същия остров, на който се произвежда прочутото кипърско вино.

— Но навсякъде ме придружаваше твоят скъп и мил образ, Анунциата — продължи той, гледайки с нежност прелестното лице, обърнато към него, докато тя поглъщаше думите му. — Но аз не знаех още, че те обичам с цялото си сърце. Почувствувах го за първи път вчера, когато те извадих от водата в ръцете си и когато така се страхувах, дали ще мога да те спася!

— О! Благодаря ви за това, което ми казахте! Моето сърце ще се пръсне от щастие… Знаете ли, Марино, аз въздишах за вас непрестанно; моите сънища и моите мечти ви съпътствуваха. Да ви вида, това беше най-съкровеното желание в живота ми!

— Моето скъпо момиче! — каза Марино.

И притегляйки към себе си седналото до нозете му момиче, той запечати с пламенни целувки признанието, което му направи за неговата любов.

В този момент черната брада и мрачното лице на Пиетро се показаха зад прозореца.

Той видя това, което стана в осветената стая, и се отдръпна назад, учуден и разгневен, че бе изненадал Анунциата, която обичаше и желаеше за жена, в ръцете на Марино Маринели.

Със зловещ блясък в очите и омраза в сърцето, той се отдръпна безшумно от прозореца и отиде да уведоми стария Андрея и другите рибари, че този, когото търсеха, е вече отдавна в колибата.

Колкото до него, той не се върна с тях в стаята, където бе видял Анунциата, слепила устни с тия на Марино… Той не желаеше да даде приятелски поздрав на завърналия се пътешественик.

Андрея, Зиани и Тонино, напротив, отърчаха към къщата и стискаха с радост ръката на младежа, излязъл да ги посрещне.

— Бъдете добре дошли на нашия остров! — извика Тонино, съзерцаващ със скрито удоволствие стройната фигура на Марино Маринели.

— Ние всички сме с тебе — заяви Зиани. — Бяхме отишли да ви търсим в града…

— Св. Богородице, какво ви се е случило? — извика Андрея, прекъсвайки думите на своя приятел и притегляйки Марино по-близко до светлината, докато Анунциата се бе отдръпнала настрана, за да не смущава първите излияния на тия добри хора. — Вашите коси са разрошени, горната ви дреха е разкъсана, а вратът окървавен.