Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Немците монтират на своите летящи чинии всички най-добри традиционни оръжейни системи, създадени от техните конструкторски бюра. Освен изпитаните бордови авиационни картечници и автоматични оръдия, се монтират и стандартни 10 тонни оръдейни кули от танковете Тигър и Пантера, въоръжени с най-добрите немски дългоцевни танкови оръдия със 75×70 мм калибър, както ще видим в следващия том, описващ тежките по 100–150 тона бронирани електромагнитни чинии-изтребители на танкове от серията Haunebu-1 и 2, построени в тайните проекти на СС (ТХГ, 91 и 93, Ван Хелсинг, 93). Потопени в антигравитационното поле на чинията, в което „изчезва“ не само гравитационната, но и инерчната маса на всеки предмет, тези оръдия са имали значително по-голяма дългобойност от нормалните си земни събратя, защото и снарядите в цевта са били лишени от своята инерчна маса и са се ускорявали до много по-висока от нормалната скорост, преди да напуснат цевния канал.

S07: Haunebu с танковата кула.

S08: Танковата кула от пантера в детайл.

Ракетни установки за НУРС-овете въздух-въздух на фирмата Хеншел — HS-217 Фьон, или тези на Райнметал — R4M Оркан, се монтират отдолу под кабините на много от прототипните чинии-изтребители; а също вероятно и устройствата за изстрелване на крупнокалибрените 220 мм нурсове WrG-220, т.н. Wurfgranate, взети на въоръжение в авиацията от леките немски пехотни шестцевни ракетни минохвъргачки.

Първите разработени на Земята свръхзвукови ракети от типа „въздух-въздух“ вероятно се монтират и изпробват не само на реактивните изтребители Ме-262, но и на някой от летящите чинии. Това са ракетите с жично насочване — като ракетата Х-4 на д-р Крамер. В пресата се срещат съобщения за нейното изпробване например от витловия изтребител Фоке-Вулф 190А-8 (Бориславов, 96). Както и за многото други завършени и успешно изпробвани от немците типове ракети, и за X-4 се говори изключително малко след войната от съюзниците, които още доста години след това не са имали нищо подобно в своя арсенал.

Доказателство за това са фактите около успешното изпробване и потулване на многобройните други модели на немски бойни ракети. Радиоуправляемата ракета „въздух-вода“ на фирмата Хеншел успешно е изпробвана още през 1940 година в Северно море край Пенемюнде, а след няколко месеца отбелязва и първото свое бойно попадение (имам документалния филм от това попадение). Фирмата разработва в последствие над десетина модела на тази радиоуправляема ракета, включително и свръхзвукови прототипи с жично насочване, неуязвими за радиосмущенията на съюзниците. Радиоуправляемата смарт бомба X-1 Фриц на д-р Крамер, на която се монтира в последствие и миниатюрна телевизионна камера за визуално насочване (имам фотографията на цялата ТВ бойна глава), потопява през 1944 г. дезертиращия флагман на италианската флота, линейния кораб „Рома“, само с едно единствено точно попадение, хвърлена от самотен бомбардировач, летящ на 10 км височина (имам и документалните немски фото-кадри от самата атака, заснети от бордовата камера на бомбардира). Над една дузина ракети земя-въздух успешно са изпробвани от немците, но поради машинациите на немските тайни общества, чиито конци вече многократно казахме, че са били дърпани от Лондон и Ню Йорк, никога не се стига до тяхното масово производство и употреба на фронта, с цел да се приключи набързо войната.

NLO2: рисунка на БСМ в бой с изтребители.

Един много важен момент за разбиране на степента на участие на немските летящи чинии във въздушните боеве на войната е необходимостта човек да се запознае с подмолната глобална и интернационална структура на тайните общества на Земята, с техните „топли, братски и нерушими връзки“ помежду им, даже и зад грохота на световните войни. Не трябва да се забравя, че различните национални клонове на едни и същи тайни общества са тези, които послушно са следвали Илюминатите и глобалните банкери зад тях в планирането, разпалването и „менажирането“ на всички големи войни през последните няколко века, за да се максимизират астрономичните печалби, които банкерите прибират от тези свои най-богати златни жътви (Фаган, 67; Грифин, 72; Сътън, 72 и 73; Колмън, 90; Купър, 93; Ван Хелсинг, 93; Хилдер, 94; Максуел, 94; Терз, IV. 96).

Докато на дребните банки е разрешено от техните по-големи мултинационални „братя“ да правят своите пари от даване на малки заеми на населението за строеж на къщи и покупката на коли, а на „националните“ банки е разрешено да се специализират в отпускането на по-големи заеми за строежа на крупни национални обекти като заводи, железници, пристанища и комуникации, то най-големите частни глобални банки, които задкулисно притежават и „националните“ банки, и по-малките регионални банки във всяка една от страните на света, се специализират в правенето на своите пари главно от планирани войни и междуособици. Това са същите банкери, които са основателите, финансистите и вдъхновителите и на постоянно споменаваните в тази книга тайни общества.