Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

VT20: Крингелблиц: кое накъде се върти.

Какъв е смисълът да се строи този невероятен двигател с диаметър (ако го изправим вертикално) колкото височината на 3–4 етажна сграда, след като немските конструктори просто биха могли да наредят повече стандартни турбореактивни двигатели около периферията на диска, по системата „колкото поеме“, както при Флугшайбата, разгледана току-що, и да получат пак същата мощност? Оказва се, че решението съвсем не е толкова просто. Както казахме преди малко — една постоянна неудовлетвореност не дава мира на конструкторите, и ги кара да надминават себе си с всяко свое ново творение.

За нашите читатели, които се увличат от физичните принципи, залегнали в основите на този двигател, бих предложил следното разсъждение. Възстановявайки логиката на конструкторите на Крингелблица, на Блица-геврек, ние можем да поразсъждаваме малко за антигравитационната физика на различните жироскопиращи геометрични форми: на саламите, тортите и гевреците. Така можем да открием веднага как да подберем най-подходящата от тях за нашия проектиран антигравитационен двигател, припомняйки си едно от основните изисквания за неговата ефективна работа: правилото за максимизиране на неговия маховичен момент, за да може той да създава едно ефективно завихряне на физическия етер (Терз, V.94). Даже не е нужно да се ровим в гимназиалните учебници по физика, за да открием в тях формулите за изчисляването на ротационните инерчни моменти (научната терминология за нашия прост маховичен момент) на тези три жироскопиращи тела, дадени по-горе — на салама, на тортата и на геврека — защото това отдавна е направено например от конструкторите на автомобилни двигатели. Използваната във всичките тези двигатели дисковидна форма на маховиците им ще ни подскаже, че „саламената“ геометрия съвсем не е подходяща за нашите изисквания за добър маховик. Значи дискът ще е много по-добър за изискванията за голям маховичен момент от салама. А това значи, че той ще е същевременно и един по-ефективен антигравитационен генератор.

А пък пръстеновидните нови модели на фризбита ще ни подскажат и още по-модната сред конструкторите на летящи чинии геврековидна тороидна форма, която е и най-подходящата маховична форма за нашите цели да създадем един ефективен завихрящ генератор на етерни вортекси. Тя е по-добра даже и от класическия сплескан като торта дискообразен маховик на автомобилния двигател. Ето защо тороидната форма на двигателя на Донътблица се оказва най-добрата за нашите маховични цели. Което пък повишава и нейната ефикасност като антигравитационен двигател — като бъркалка на физическия етер. Всичко това ще повиши много и подемната сила на апарата.

Да повторим отново този аргумент по друг начин. По-неефективното от антигравитационна гледна точка решение би било да изправим вертикално само един класически саламовиден турбореактивен двигател в центъра на чинията (специално уголемен за целта до същата мощност), и да го оставим да жироскопира ротора си около вертикалната ос в една посока, а в същото време с помощта на свободно контраротиращия статор целия корпус на чинията, прикрепен за него, в другата посока. Едно много по-ефективно решение от това би било да метаморфозираме този класически двигател в един нов плосък тороиден „геврековиден“ двигател, чиито тороидни ротор и статор не само контраротират около главната вертикална ос на симетрия на чинията, но притежават и значително по-големи маховични моменти. Следователно те ще бъдат и многократно по-ефикасни като генератори на етерни вортекси, отколкото традиционния саламовиден турбореактивен двигател. Това метаморфозиране на изходния аксиален двигател ще доведе до значителното повишаване на антигравитационното КПД и на антигравитационната подемна сила на получения контра-жироскопиращ пръстеновиден двигател на тоталната реакция.

С това топологично трансформиране гениалните немски конструктори успяват да максимизират маховичния момент на целия контраротиращ ансамбъл от ротор и статор-корпус, а от там респективно и антигравитационния ефект, като в същото време успяват да намалят значително и теглото на чинията. Защото един огромен тороиден двигател е по-лек, отколкото 20–30 стандартни реактивни двигателя със същата дюзова мощност, а освен това неговото контра-жироскопиране генерира и значително по-голям антигравитационен ефект, отколкото двойно-спиновото жироскопиране около вертикалната ос на реактивните двигатели със същата мощност — както при първата Флугшайба с дванадесетте реактивни двигателя BMW-003, разгледана по-горе.