Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Вместо да се жалват в световната преса за това, че техните немски „братя по ложа“ играят неджентълменски и едностранно разрешават използването на своите летящи чинии, съюзническите тайни общества (клоновете на същите глобални тайни общества както и тези в Германия) просто тихомълком усилват натиска върху своите немски „братя“, за да не позволят никога вече масираното използване на бойното поле на немските летящи чинии. Защото това би довело до реципрочното използване на по-съвършените американски и британски частно-построени летящи чинии, които са имали около 80 години по-дълга история от немските чинии. Това само би ускорило края на войната — тя можеше да привърши и за един ден. Каква анатема би било това за банкерите, финансиращи задкулисно и двете страни на целия този кървав братоубийствен водевил.

Освен това нали именно съюзническите тайни общества тайно финансират и режисират посредством своите немски клонове идването на нацистите на власт и последвалите го военни приготовления за Втората световна война. Така че на немските тайни общества не им остава нищо друго, освен послушно да се подчинят на своите господари и финансисти, и да забравят за масовата употреба на своите летящи чинии в бъдещите въздушни битки на войната (Сътън, 72; Снел, 74; Ван Хелсинг, 93; Терз, IV. 96).

Освен конвенционалните въоръжения на немските летящи чинии като картечници, автоматични оръдия и даже танкови кули със 75 милиметрови танкови оръдия, нурсове и ракети въздух-въздух, немските конструктори разработват и много нови и революционни оръжейни системи, за някои от които вече говорихме.

Магнетронните генератори на електромагнитни импулси на Кугелблица са „изключвали“ от разстояние електрическите запалителни вериги на бомбардировачните двигатели и те са спирали, причинявайки падането на летящите крепости. Газовите оръдия на Фойербала, които вече обсъдихме, изстрелващи запалителни гърмящи смеси по противниковите самолети, са възпламенявали двигателите на бомбардировачите, които са имали лошия късмет да налетят на изстреляния от „Огнената топка“ газов облак.

Освен тези напреднали оръжия, се разработват много по-екзотични и революционни системи. Тайното научноизследователско „Ураново Дружество“, или „Uran Verein“, разработва не само портативни леки атомни електрически генератори с размера на еднометрова сфера — за проектираните стратегически бомбардировачи, задвижвани с електродвигатели, които като излетят един път, забравят да кацнат обратно; но също така и портативни самолетни бордови електромагнитни „релсови оръдия“, или rail-guns, с голяма дългобойност, също планирани да се монтират и на летящите чинии.

Немски учени-акустици разработват и екзотичните акустически оръдия за смъртоносни ултразвукови лъчи — тъй наречените Шалканоне (Schallkanone). Те имат голяма площ на поразяващото действие, и са много удобни за унищожението на многобройна атакуваща жива сила на противника. Например за защитата на гладки планински дефилета или равнинни местности. Гърмящ газ се подава под налягане по тръбопровод във фокусната точка на масивна параболична антена, наподобяваща радарна антена. Тя е изработена от дебела 5–8 см листова стомана (вероятно), а може би и от сплавта Импервиум, за да не се разпада от огромните вибрации при всяка експлозия. Във фокуса той се възпламенява от електрическа запалка, предполагам с честота 1–2 експлозии в секунда, произвеждайки широколентов експлозивен шум, който се насочва от подвижната параболична антена към целта. От 0 до 300 метра причинява моментална смърт от вътрешни кръвоизливи на цялата жива сила на противника, независимо дали има пряка видимост или не. От 300 до 500 метра предизвиква тежки наранявания, и над 500 метра — тежко главоболие и невъзможност за изпълнението на каквато и да било задача. Усъвършенствани модели на това оръдие са били в състояние да раздробят на парчета чрез бърза умора в метала стоманена танкова броня на разстояние няколкостотин метра.

S24: Шалканоне — скица.

S21: Шалканоне — снимка.

В по-секретните проекти на тайните общества се разработват също така оръжия за климатични войни, като „оргоновите“ генератори на Вилхелм Райх; а също и молекулярни и „ледени“ бомби; „въздушно-горивни експлозиви“, „air-fuel-explosives“, и бинарни нервно-паралитични газове. В следващите томове от тази поредица ще опишем най-обстойно и една от най-жестоките и най-комични в същото време истории за построяването и изпробването от немците на цяла серия от различни видове атомни реактори и атомни бомби, които са били изпробвани от тях в успешни подземни и наземни изпитания — например с първата тактическа ракета с атомна бойна глава, тъй наречената в литературата „Чукът на Тор“, „Hammer of Thor“, или „T-Geschoss“, успешно изпробвана, унищожавайки един специално построен за целта град-мишена със своята ослепителна експлозия (Стивънс, Х., 95).