Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Като че ли това не е било достатъчно за гения на Тесла. Той изобретява непосредствено преди Втората световна война и тъй-наречения „де-материализиращ“ лъч — или по неговите собствени думи „тоталното пацифистко оръжие“, предназначено да сложи край на всички други оръжия и войни. Подобен на радарния лъч, този дематериализиращ лъч можел мигновено да „транспонира“ необратимо и безвъзвратно в друго от нашето време-пространство всеки предмет, облъчен от него — сиреч да го накара да изчезне завинаги от нашата реалност, без да го убива или унищожава. Например да „препрати“ във времето на динозаврите цяла танкова армия на противника (за Тесла виж библиографията на края на книгата).

С употребата на този лъч най-големите танкови битки в историята на Земята — при Курск и при Ел Аламейн в Сахара, биха завършили с тоталната победа за съюзниците точно за 1–2 минути, или точно толкова, колкото би траело облъчването от край до край на целия хоризонт с този магически лъч, който би накарал за същото това време панцер-армиите на немците да се изпарят и изчезнат завинаги от нашето време-пространство. С това оръжие, поставено на летяща чиния, командните центрове и главните групировки на немските войски биха били разбити само за няколко часа, и Третият райх би капитулирал безусловно. Но нали точно това би било най-голямата анатема за международните банкери, задкулисно финансиращи и хореографиращи цялото това геноцидно шоу.

Според данните, само седмици преди края на войната немците започват една от своите най-големи и рисковани морски операции. Поради липса на достатъчно подводници, те трескаво натоварват на обикновени невъоръжени пасажерски кораби десетки хиляди деца от Хитлерюгенд, учени, инженери, специалисти, лекари, високопоставени есесовци; а също и хиляди концлагеристи-черноработници. Целта на тази отчаяна евакуация с големия керван от кораби е суперсекретната немска база в Ной Швабенланд, в Нова Швабия. Това е голямата немско-Илюминатска тайна колония на Южния полюс, намираща се на юг от Южна Африка (Терз, II. 93). Въпреки огромния риск.

Кригсмарината се решава на безумната операция да прехвърли през Атлантика цял един град от хора, залагайки на карта живота им, и обричайки ги на сигурната гибел в ръцете на дебнещите съюзнически флоти и авиация.

Вероятната причина за това безразсъдство е решението на немските тайни общества конвоят да се охранява от новите стратегически електрически суперподводници от класата електробот, Elektroboot. Те са частно финансирани и построени от немските тайни общества, както и много други секретни подводници с водоизместимост до 5000 тона, без да им се дава пореден номер, и не са влезли в никакви немски флотски регистри. Генераторите на безплатна енергия на капитана от СС Ханс Колер, които директно преобразуват гравитационната енергия на Земята в електричество, захранват тези подводници с неизчерпаема електроенергия. Това им дава практически неограничен радиус на действие в глобален мащаб. Произвеждането на свеж кислород на борда в големи количества чрез електролиза на морската вода снабдява екипажа им с въздух за дишане и позволява те да плуват потопени през цялата продължителност на своята мисия. Въоръжението им се състои от големокалибрените лъчеви оръдия KSK, захранвани директно от Колеровите конвертори (Ратхофер, 91). От въздуха подводниците са подпомогнати в охраната на конвоя вероятно от електро-гравитационните чинии-изтребители на танкове от сериите Haunebu-2, също превъоръжени малко преди края на войната с мазерните оръдия KSK.

Както се очаква, съюзническата авиация забелязва големия конвой скоро след напускането на немските пристанища. Само за броени часове се събира доста представителна армада от техни бойни кораби, които сигнализират на конвоя да спре и да се предаде. Немците се правят, че не ги забелязват, и армадата им спокойно продължава бавния си ход. Съюзниците откриват огън по предните немски кораби, и в този момент съвършено неочаквано между английските кораби и конвоя изплуват огромните туловища на немските стратегически подводници, никога не виждани до тогава от съюзниците. Още с появяването над водата на оръдейните им кули те откриват огън от главните калибри на своите мазерни оръдия. Само след няколко минутни на съсредоточени залпове, по системата „по един изстрел на един кораб“, всичките кораби на съюзниците са потопени от немските подводници и летящи чинии, охраняващи конвоя. Само неколцина членове от техните екипажи оцеляват, скрити между плаващите парчета по повърхността на океана, за да разкажат по-късно за ужасната гибел на цялата своя флотилия и за още по-ужасните лъчи на смъртта, употребени от немците.