Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

Всичко това звучи доста не за вярване, но още през ранните петдесет години секретният тинк-танк (мозъчен тръст) на ВВС на САЩ — Корпорацията Ранд — проведе таен научен симпозиум по подземно строителство. На най-високо ниво на него бе обсъдено началото на тази епохална програма. Бяха показани фотографии на огромни тунелокопни машини с размерите на тези, прокопали 30 години по-късно тунела под Ламанша. Също и фотографии на вече завършени гигантски подземни бази и трансконтинентални тунелни системи. Преди няколко години в американския дисидентски ъндърграунд се появи копие от доскоро секретния сборник със статиите и докладите, изнесени пред тази конференция, пълен с фотографии на уникални подземни съоръжения. Някои от подземните зали са големи колкото стадион.

От тогава е минал почти половин век. Американските учени-дисиденти са на мнение, че в момента в САЩ съществува цяла трансконтинентална суперсекретна военна система от подземни вакуумизирани тунели, която свързва всички големи градове на САЩ, големите военни бази и фирми. По тези тунели се движат магнитно-левитирани влакове със скорост от 2000 км/час. Едно пътуване от Вашингтон до Лос Анжелис за тайния илюминатски елит трае 2 часа. Цялата система е завършена към 1970 година. Досега тя е свързана под Беринговия проток с подобната руска трансконтинентална система. Вероятно е свързана също и с европейската и южно-американската мрежи. Последната е построена от немците, за да свърже техните подземни бази, разпръснати по частни плантации и имения из цяла Латинска Америка. Според разкази на очевидци, тя има връзка с тяхната колония на Южния полюс, и другите техни бази по-навътре в дълбините на Земята. Къде точно ще говорим в следващия том.

Тунелите се прокопават автоматично от гигантски атомни „къртици“, които разтапят скалната порода с нажежения си връх. След това уплътняват и „набиват“ разтопената скална маса в стените, оставяйки след себе си готов гладък тунел с диаметър от 5 до 10 м. Скоростта на пробиване е много висока — става дума може би за десетки метри на ден, ако не за стотици. Толкова бързо, колкото скалата може да изстива зад къртицата, без да се разтече и да я затрупа. Няма изхвърляне на изкопаната скална маса, няма кофражиране, бетониране и хидроизолация, няма зареждане с електроенергия и т.н. Статии описващи доста подробно тази технология се появиха в специализирани американски списания някъде в средата на седемдесетте години.

Не трябва да забравяме, че в цялата аерокосмична техника всичко, което съюзниците са постигнали след войната, са „предъвкани“ стари немски открития. Твърде вероятно е такова да е положението и в подземните технологии. Скоро ще се убедим, че може би немците са имали още през войната и по-напреднали подземни тунелокопни технологии, които все още не се употребяват в Щатите.

Още в началото на моите изследвания върху немските летящи чинии от времето на Третия райх пред мен се изправи един наистина неразрешим логистичен въпрос — къде немците са строили своите невероятни военни машини през последните хаотични години на войната. По онова време в Германия вече не остава почти нито един голям военно-промишлен център, който да не е бомбардиран и разрушен от съюзниците до основи.

След запознаването ми с материалите на г-н Бил Купър, а също и с няколко други редки книги по съвременното частно подземно строителство в САЩ, започнах да търся в подобна насока и отговора на моя въпрос: къде немците успяват да се скрият от съюзническите бомбардировки? Беше ясно, че всяка изоставена мина, много от неизползваните галерии в работещите мини, всяка пещера и подземна винарска изба са превърнати в подземни оръжейни заводи и цехове. Това обаче явно беше недостатъчно като площ, затова започнах да търся сведения за допълнително построени изкуствени подземни съоръжения в Третия райх.

На няколкото редки снимки от цеховете за монтаж на ракетите Фау-1 и 2, а също и на турбореактивния изтребител-прехващач Саламандер Не-162 на Хайнкел, се виждат стените на цеха зад монтажните конвейери. Те са от грубо одялана монолитна скална маса — сигурен индикатор, че това са огромни подземни галерии. На рядка снимка в моята голяма фотографска колекция — от монтажния конвейер за ракети Фау-2 в подземния комплекс Мителверке-Нордверке — дори не се вижда края на огромния подземен тунел. Това е главната монтажна галерия с размери 20 м ширина и 8–10 м височина, и дължина от стотици метри, може би и километри. Тя изглежда толкова дълга, като че ли отива чак до Франция. Комплексът е построен под планината Конщайн, непосредствено до концентрационния трудов лагер Дора, близо до малкото градче Нордхаузен в Тюрингия.