U048: Шриверов междупланетен дреднаут.
Освен че е разработена от самото начало да бъде построена едновременно в два различни размера — с диаметри от 60 и от 120 м, предполагам също, че чинията-дреднаут е разработена да използва два различни принципа на работа на своя турбогенератор. В своя класически „експлозивен“ газотурбинен вариант турбината на електрическия турбогенератор работи, използвайки повишаването на налягането на горящото в нея стандартно ракетно гориво и окислител. Например керосин (или течен водород) и течен кислород.
В своя революционен имплозивен вортексен Шаубергеров вариант същата газова турбина работи в имплозивен режим — използвайки понижаването на налягането на имплодиращата смес от газообразен водород и кислород, които се свързват, за да произведат вода, намалявайки обема си, и задвижвайки турбината с произведения вакуум (Терз, V. 94).
Този вариант на Шриверовия дреднаут ще бъде разгледан в следващия том, заедно с другите модели на Шаубергерови вортексни флуидни антигравитационни генератори, някои от които работят с обикновена вода и безплатна енергия. Имам големите съмнения, че и Шриверовият дреднаут в имплозивния му вариант също е проектиран да работи като двигател на безплатна енергия. Той е изчисляван да работи по затворен цикъл, използвайки безплатната слънчева енергия. Тя дисоциира отработената от турбината вода отново на газообразен водород и кислород. Това би го класифицирало като единствената немска чиния, задвижвана от слънчева енергия.
В заключение на тази глава за ракетните дисколети на Третия райх, а и въобще като заключение на трите глави за летящите чинии, задвижвани с двигатели с вътрешно горене (III, IV и VI), искам да отбележа първо, че в действителност абсолютно всичките съществуващи типове двигатели с вътрешно горене в немския арсенал са били успешно използвани от немските инженери и конструктори за създаването на цялото това многообразие от най-различни и често екзотични модели на летящи чинии. Даже някой нови и революционни типове двигатели са били специално разработени за жироскопиращи летящи чинии, като Ванкеловия двигател, или пък революционните нови турбинни антигравитационни двигатели от типа на тоталната реакция. Това са контраротиращия газотурбинен недишащ дисковиден двигател на Кугелблица, или тороидалния въздушно-дишащ контраротиращ турбореактивен двигател на Донътблица; или пък биещият всички рекорди на простота правопоточен антигравитационен двигател на инж. Липиш, работещ с каменни въглища.
От гледна точка на простота и достъпност на горивата, двигателят на Липиш също бие всички рекорди, а от гледна точка на използването на възобновяеми горива, ракетните двигатели на ракетните дискове, работещи на метанол от гнили картофи, и течен кислород от въздуха (горивото за ракетите Фау-2) държат и досега рекорда в световната ракетна практика.
Като второ заключение, за радост на всички авиомоделисти бих казал, че почти всички немски чинии с двигатели с вътрешно горене са много лесни за построяване в миниатюра в мащаб, и биха показали изключителни летателни характеристики ако са радиоуправляеми. Особено чиниите с ракетни двигатели могат много лесно да се моделират поради наличните евтини твърдотелни двигатели за ракетомоделизъм. Ако целият корпус жироскопира, включително и кабината, не би имало никакъв проблем за построяването на модел на летящата чиния даже от едно голямо монолитно парче стиропор.
А за тези по-запалени любители-конструктори, които имат достъп до малко по-голям бюджет и до по-големи трърдотелни метеорологични ракети например, или до многобройните типове НУРСове (ракетни снаряди) от военните, мога да предложа една „домашна космична програма“ по извеждането в орбита на видеокамера с помощта на еднометрова чиния, и след това успешното й приземяване след една обиколка на Земята, използвайки някоя мощна близка радиостанция за маяк, за да може чинията-модел да се върне обратно от където е тръгнала, и да покаже какво е заснела.
Новите портативни „камкордери“ с касети от размера видео-8 са много по-леки от черно-бял телевизионен предавател с камера. Цветен предавател би бил още по-тежък. Една централна невъртяща се платформа, жироскопно-стабилизирана и добре амортизирана срещу вибрациите, би носила камкордера, или камерата и предавателя, за да не се въртят с корпуса по време на полет заедно с чинията, и да могат да заснемат нещо все пак.
Читать дальше