По-късно в рядка английска книга намерих и чертежа на Нордхаузенския подземен комплекс. Чак тогава осъзнах наистина гаргантюанските размери на този подземен град с дължина 1.9 км и ширина 1.2 км, създаден от десетки паралелни главни тунели за основните монтажни конвейери, и още по-многобройни перпендикулярни странични тунели за монтажа на възлите и агрегатите. Това беше едва първата фаза на строителството на завода, която немците успяват да завършат. По сечението на огромните въздуховоди на вентилационната уредба със сечение от 2 м 2, които се виждаха на снимката, всеки инженер в тази област може да изчисли и да потвърди наистина гигантските размери на този подземен град-завод. В него 60,000 концлагеристи живеят и работят на 3 смени, без прекъсване, и без изобщо да излизат на повърхността.
Един от нашите членове ми изпрати изключително рядката книга на Малори и Отар (1973 г.) за военното строително инженерство през Втората световна война. Там бяха дадени оригиналните чертежи на дузини подземни заводи и инсталации в нацистка Германия. Имаше планове на подземни заводи за ракети, самолети, танкове и камиони, на муниционни и оръжейни заводи. Имаше дори планове за гигантски бронирани подземни комплекси за предстартовото монтиране, зареждане и изстрелване под земята на ракетите Фау-1 и 2. Наистина цели подземни ракетни градове, надеждно скрити от съюзническите бомбардировки дълбоко под земята. Както и на подземни бази за подводници, в които те влизаха под водата. На мен все не ми се щеше обаче да вярвам на всичко, което очите ми виждаха.
Отново и за кой ли път си спомних за книгата на проф. Ренато Веско „Да се прехванат, но да не се обстрелват“ (1968), в която той споменаваше за над 300 големи подземни оръжейни производствени комплекси в Германия в края на войната, описани в официалния доклад за британското правителство, направен през 1948 г. от Британския подкомитет по разузнаването, British Intelligence Subcommittee. Много от тях са наистина дълги с километри, със стотици хиляди квадратни метри производствена площ. Готовата продукция от сглобени танкове и самолети се издига до повърхността с огромни асансьори. Машините са заредени с бензин и муниции и готови за бой. С появата на повърхността самолетите и танковете се отправят на своя първи бой, за да се доберат до частите си.
На конференция в Щатите един германец ми разказа историята как през 70-те години, при пътностроителни работи в тяхното малко градче в Западна Германия случайно бил открит такъв огромен подземен танков завод. Намерили цяло хале, пълно със съвсем нови танкове Тигър. Друг случай ми разказа мистър Ванс Дейвис от Финикс, Аризона. Заедно с няколко свои колеги от военната противопожарна охрана на американската база до един баварски град слезли в началото на 80-те години в някакъв изоставен и полузарит подземен тунел да търсят загубило се там дете. Освен детето, намерили огромен многоетажен подземен авиационен изследователски център. В локвите в една от влажните галерии стоял невиждан дотогава експериментален реактивен самолет. Поръждясал малко, но със светеща дюза на никога непаления двигател. Целият бил опасан с детонационни кабели и зареден с експлозив. Кой знае защо, немците не взривили комплекса при своята евакуация. Съюзниците също не го откриват през всичките следвоенни години.
Като кулминация на моите търсения на истината за размерите на подземното строителство в нацистка Германия, аз се оказах един ден в обществената библиотека на иначе строго секретната лаборатория в Лос Аламос, в щата Ню Мексико. Според американската официална съвременна митология, това е рожденото място на първата атомна бомба в света, построена в края на войната. В тази библиотека случайно попаднах на най-подробните многотомни военновременни проучвания на Американското стратегическо бомбардировъчно разузнаване — American Strategic Bombing Survey Reports (1944). В тях през войната са били систематизирани бъдещите немски наземни цели, преценявайки ги за бомбардиране от авиацията на съюзниците. За мое голямо изумление, между многобройните томове имаше цял том, посветен изцяло на немските подземни оръжейни и нефтохимически заводи. Това беше една много шокираща новина за мен — до тогава не бях чувал нищо за подземни рафинерии на петрол и заводи за синтетичен бензин, произвеждан от каменни въглища на себестойност от 5 цента на галон (по цени от 1990 г.), или цент и четвърт на литър. Да си представим само изключителната противопожарна и експлозивна обезопасеност на тези заводи и невероятните изисквания за херметичност на километрите тръбопроводи и хилядите свръзки по тях, за да не експлодират още през първия час на своята експлоатация.
Читать дальше