Владимир Терзийски - Летящите чинии на Илюминатите (Том 1)

В бившия Западен Берлин, до Бранденбургската врата, се намира друг уникален музей на всички, които бяха успели да прескочат Берлинската стена и Желязната завеса и да стигнат живи до свободата. Какво ли наистина няма в този музей на свободата — портативни сгъваеми самолети, мини-подводници, колички с кошове, закачващи се на наклонените кабели на високоволтови далекопроводни линии, пренасящи електричество през границата, арбалети изстрелващи въжета за въжени тролейни системи. До тях ръчно прокопани тунели, многоместни балони и какво ли не още.

Много истории говорят, че нееднократно е имало случаи на унищожени при опит за бягство от Земята към Луната малки летящи чинии, построени от различни дебелоглави изобретатели, които естествено нямали „позволително“ от Илюминатите за упражняването на такава секретна дейност. Последната история за „неауторизирана“ японска летяща чиния, построена частно от един японски барон от старата самурайска аристокрация, която е унищожена от Илюминатите на път за Луната, ми беше разказана по време на моите лекции в Япония през 1993 г. Освен такива случаи, няма смисъл да изброяваме и многобройните случаи на мистериозно изчезнали официално изстреляни земни ракетни космически сонди до Луната или до планетите Марс и Венера, за които Илюминатите не са разрешили да фотографират нещо и да го изпратят обратно на Земята. Затова са ги унищожили, преди да предадат своите изобличителни снимки.

Чиниите „без позволително“ са унищожавани със земните лъчеви оръдия за „междузвездни войни“ от системата Стар Уорз, която беше построена с парите на наивните американски данъкоплатци, съвсем не за да защитава САЩ от ненадейна руска ракетна атака. Та нали руснаците са били винаги верните марионетки на Запада, финансирани задкулисно още от времето на болшевишката революция от същите западни банкери, които движат и икономиката на Америка. Нали след Втората световна война, зад димната завеса на „бушуващата“ Студена война, и руснаци, и американци, винаги са били заедно, рамо до рамо, в тези суперсекретни частни антигравитационни космични програми на Илюминатите (Уоткинз, 78). Същите „братя“, които организираха първите кацания на Луната още в края на миналия век.

Лъчевите оръдия от системата Стар Уорз не са построени и за отбрана на Земята от едно приближаващо се извънземно нападение от войнствени извънземни раси, както твърди вече много години американската партийно-линейна уфология. Нали оръжията са били тайно дадени на Земята от същите тези извънземни раси, от които според официалната линия трябва да се отбраняваме. Вместо да ни нападат, те са общо взето пацифистки настроени към нашата цивилизация. Дори и да се появи отнякъде някоя войнстваща чуждопланетна раса, която да иска да ни покори, няма да има недостиг от други пацифистки и много по-развити извънземни раси, които доброволно биха се намесили и предотвратили всякакво заробване на нашата планета от някоя друга по-примитивна от тях милитаристична извънземна раса.

В крайна сметка ми се струва, че цялата система от лъчевите оръдия на „междузвездните войни“ е построена от Илюминатите като новата планетна „берлинска стена“. Тя трябва да пази техните лунни владения от посещенията на нежелателни и неауторизирани земни досадници. Има много експерименти на Луната, за които Илюминатите не биха искали абсолютно никой да знае на Земята. На първо място сред тях са генетично-инженерните експерименти по създаването на новата нордическа „раса-господари“ на Новия световен ред, експериментите по клониране на хора и животни, и хибридизация на извънземни със Земни хора. Както и експериментите по контрол на мисленето и инжениране и трансплантиране на човешки души.

Искам бегло да спомена за последния модел на чиния с двигател с вътрешно горене, която ми попадна в процеса на моите „археологични разкопки“ на рядката литература върху немските тайни аерокосмични разработки по времето на Втората световна война. За сега това е и единствения модел на немска летяща чиния, за която имам копие от оригиналния (и умишлено „променен“) инженерен чертеж, публикуван в Германия през седемдесетте години от няколко ентусиасти на немските тайни проекти (Бризант, 78).

Това е проект на 60 метрова чиния-дреднаут (или 120 в по-големия вариант) за дълготрайни междупланетни полети. Нейният двигател е хибридна система, използваща както газотурбинна жироскопна антигравитация, така и електромагнитна полева антигравитация, създадена от допълнителното жироскопиране на електромагнитно поле около стационарния неротиращ корпус на огромната чиния. Поради това този модел ще бъде по-подробно разгледан в следващия втори том, посветен на електрогравитационните чинии. Причината да я споменавам обаче е, че този голям колкото футболно поле десететажен космически дреднаут на инж. Рудолф Шривер е последния модел на чиния с двигател с вътрешно горене в моята колекция.